Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 8253/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кметския наместник на [населено място], чрез адв. М. Я., срещу Решение № 75 от 27.05.2021 г., постановено по адм. д. № 41 по описа на Административен съд – Габрово (АС – Габрово) за 2021 г. С него е отменен отказ за издаване на удостоверение за наследници № 35/1 от 09.02.2020 г. (допусната е очевидна фактическа грешка относно годината), издаден от кметски наместник на [населено място], О. С. и преписката му е върната за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебния акт. Наред с това, О. С. е осъдена да заплати на М. Холде сумата от 510,00 лв. за деловодни разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) с оглед извършване на преценка подлежало ли е на вписване лицето в регистрите на населението. Оспорва като неправилен направения от съда извод, че стриктното тълкуване на посочената разпоредба би довело до дискриминация спрямо гражданите от Европейския съюз (ЕС), доколкото те следва да бъдат вписвани в регистъра на населението само в случай, че им е разрешено постоянно пребиваване. Като неправилен определя и извода му, че С. Холде е подлежал на вписване в регистрите, защото е получил статут на „продължително пребиваващ“ със срок на пребиваване от 27.07.2017 г. до 10.02.2022 г. Поддържа се становище, че съдебният състав е приложил неправилно материалния закон и е допуснал смесване на два различни статута, касаещи пребиваване на граждани на ЕС. Излага становище, че Законът за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) и Законът за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б. на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС) следва да бъдат тълкувани систематически и да се приложи аналогия на правото. Недопустимо, според касационния жалбоподател, е вписването на починали лица в регистъра на населението, поради което твърди неправилност и на извода на съда, че Холде е подлежал на вписване. В касационната жалба се обсъждат и изявления на настоящата ответница по касация, направени в съдебните заседания пред първоинстанционния съд, но те са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу отказа на кметския наместник. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноските за производството пред първоинстанционния и пред касационния съд. Представя писмени бележки, списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответниците М. Холде и Д. Холде, действаща чрез майка си и законен представител М. Холде, оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор и искат оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явяват и не се представляват. От упълномощения адв. П. Г. е постъпила подробно аргументирана писмена защита, с която отново се оспорва касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски. Представя се списък на разноските и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред АС - Габрово е образувано по жалба, подадена от настоящите ответници по касация срещу Отказ за издаване на удостоверение за наследници № 35/1 от 09.02.2021 г., издаден от кметския наместник на [населено място], О. С.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор не се формира, съдът приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го отменил, като върнал преписката на издателя му за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за наследници при съобразяване на мотивите на първоинстанционното решение. Изложил съображения, че за да възникне задължение за административния орган да издаде удостоверение за наследници, е необходимо починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. Като взел предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2, б. „а“ от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) съдът посочил, че чуждите граждани подлежат на вписване в този регистър ако са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване Р. Б.

Съдът взел предвид относимата нормативна регламентация към казуса и отбелязал, че ЗЧРБ предвижда четири различни вида пребиваване (според тяхната срочност) – краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. По предписанието на относимите разпоредби от ЗВПНРБГЕСБГЧС то е два вида – продължително и постоянно, както и пребиваването по чл. 6 от закона - до три месеца, което е отъждествил с краткосрочното по ЗЧРБ. Доколкото в ЗВПНРБГЕСБГЧС липсва като понятие „дългосрочно“ пребиваване, съдът направил извод, че при стриктно тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, б. „а“ ЗГР би се стигнал до дискриминационно положение спрямо гражданите на ЕС– те биха подлежали на вписване в регистъра на населението само и единствено ако им е позволено постоянно пребиваване, а гражданите на трети страни – и при разрешено постоянно пребиваване и при дългосрочно такова.

Съдът приел, че по отношение на С. Холде е неприложим ЗЧРБ (чл. 1, ал. 3 изрично препраща към ЗВПНРБГЕСБГЧС). От това извел извод, че дори да е имал желание да подаде заявление и да се снабди с разрешение за дългосрочно пребиваване, то това е било невъзможно за него. Подал е заявление и се снабдил с разрешение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС. Според първоинстанционния съд съдържанието на това понятие е идентично със съдържанието на дългосрочното пребиваване по ЗЧРБ. Съдът не отдал значение как е именувано понятието, а приел, че от особена важност е съдържанието, което законодателят е вложил в него. Направил извод, че в случая е налице тъждество между съдържанието на „дългосрочно пребиваване“ по ЗЧРБ и съдържанието на „продължително пребиваване“ по ЗВПНРБГЕСБГЧС. В тази връзка съобразил, че продължителното пребиваване по ЗЧРБ е за срок до 1 година и се различава коренно от смисъла на продължителното пребиваване по ЗВПНРБГЕСБГЧС.

По тези съображения, първоинстанционният съд направил извод, че С. Холде е подлежал на вписване в регистъра на населението и кметският наместник на [населено място], О. С. е следвало да издаде исканото удостоверение за наследници. Като е отказал издаването му, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който бил отменен. Съобразно изхода на спора били присъдени и разноските.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е приложил неправилно материалния закон.

Безспорно е по делото, че починалият чужденец не е бил вписан в регистъра на населението в Р. Б. Неправилен се явява изводът на съда, че в качеството му на гражданин на ЕС с разрешено продължително пребиваване в Р. Б. чужденецът е подлежал на вписване в този регистър към датата на смъртта си. В тази връзка, административният съд недопустимо е приравнил статута на продължително пребиваващ гражданин на ЕС със статута на дългосрочно пребиваващ чужденец в Р. Б. тъй като предпоставките за получаването на единия и другия статут са различни и са регламентирани в различни закони. Съдът не е съобразил и предписанието на чл. 7, ал. 2 ЗВПНРБГЕСБГЧС в относимата към казуса редакция (преди изм., публ. ДВ, бр. 21/2021 г.) при отнасянето му към дългосрочното пребиваване по ЗЧРБ.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява отказа на кметския наместник на [населено място], О. С. за законосъобразен, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 и чл. 10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Основателно е оплакването, релевирано в касационната жалба, че в случая приложимите разпоредби следва да се тълкуват стриктно и е недопустимо разширителното им тълкуване в смисъла, вложен от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, съставът на АС - Габрово е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При това спорът следва да се реши по същество от настоящия съд, като се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на настоящите ответници по касация срещу оспорения отказ.

При съобразяване изхода на спора в касационното производство, претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски не следва да се уважава. Основателно е обаче искането касационния жалбоподател за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 70,00 лв. В останалата част искането за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1200,00 лв. (предвид пререшаването на спора с настоящото решение) е неоснователно, тъй като по делата в АС - Габрово и по настоящото дело не са представени договори по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а само фактури за платените суми и банкови документи. Не е налице и хипотезата на чл. 36, ал. 3 от същия закон.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 75 от 27.05.2021 г., постановено по адм. д. № 41 по описа на Административен съд – Габрово за 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М. Холде, с ЕГН [ЕГН] и Д. Холде, с ЛНЧ [ЕГН], срещу Отказ за издаване на удостоверение за наследници № 35/1 от 09.02.2021 г., издаден от кметския наместник на [населено място], О. С.

ОСЪЖДА М. Холде, с ЕГН [ЕГН] и Д. Холде, с ЛНЧ [ЕГН] да заплатят на О. С. с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 70,00 (седемдесет) лв. за сторените разноски за държавна такса за касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. С. с ЕИК[ЕИК] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лв. за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Румяна Лилова