ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23

[населено място], 15.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.д. № 2904/2018 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и „ Блок-Стан-БГ-Стандарт” ЕООД,гр. Хасково, против определение № 389 от 20.09.2018 г. по в. ч.т. д. № 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение, като неоснователно искането на настоящите жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от тяхно име, чрез адв. М Д. частна жалба вх. № 5590/0207.2018г. против определение №266/18.06.2018г. по ч. г.д. на №315/18г. на ПАС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки редовно проведеното производство по отстраняване нередовността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в рамките на срока, страната не е представила изискуемите декларации за семейно и имотно състояние за физическите лица те. не е установила по отношение на тях предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът е приел още, че търговското дружество не е след кръга лица, за които е предвидена възможност за освобождаване от такси и разноски.

Определението е правилно.

Съгласно трайноустановената практика на ВКС, по молба за освобождаване от държавна такса, съдът следва да извърши преценка налице...