№ 38 гр. София, 15.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3813/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Б. М. срещу въззивно решение № 421/ 12.03.2018г. по в. гр. д. № 2562/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за м. март и април 2015г. в размер на 9080, 84 щатски долара, заедно със законната лихва от забавата до окончателното плащане, както и иск за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за сумата 272, 44щ. д., заедно със законната лихва от забавата, предявени от В. М. срещу „Булминерал“ АД.

В касационната жалба се излагат доводи, че ответникът по иска е бил корабопритежател през процесния период и поради това работодател на ищеца. Според касатора този факт се установява от плаването на кораба под български флаг и вписването в корабния дневник, че корабопритежател е ответникът, но тези възражения и доказателства не били обсъдени от въззивиня съд в нарушение на съдопроизводствените правила.

Във връзка с наведените доводи, касаторът иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос- „Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?“.

В срока за отговор ответникът „Булминерал“ АД е възразил срещу допускането на касационно обжалване.

Обжалваното въззивно решение е постановено...