Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу решение №2624 от 14.12.2017 г. по в. т.д.№1754/2017 г. на САС, поправено с решение №814 от 05.04.2018 г. по същото дело. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №2205 от 15.12.2016 г. по т. д.№3629/2016 г. на СГС е допълнен списъка по чл. 67, ал. 2 от З., обявен в ТР на 14.05.2016 г. по партидата на „КТБ” АД /н./ с вземане на „Българска банка за развитие” АД в размер на 29 888.90 лв., неустойка за неплатена редовна лихва по Договор за предоставяне на средства по Програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г. с падеж 30.06.2014 г. и период на забава 21.11.2014 г. – 21.04.2015 г. и с падеж 30.12.2014 г. и период на забава 01.01.2015 г. – 21.04.2015 г., както и с вземане за законна лихва върху приетите вземания за главница, редовна лихва и неустойка от 22.04.2015 г. до окончателното им изплащане с поредност на удовлетворяване по т. 1, ал. 1 от чл. 94 от З. и с вземане на „Българска банка за развитие” АД в размер на 1 510.02 лв., редовна лихва по Договор за междубанков кредит по Програма за малки и средни предприятия в България на КфБ, Германия от 18.08.2011 г. за периода 14.03.2014 г. – 21.04.2015 г., с вземане в размер на 3 547.24 лв., неустойка по чл. 9, ал. 1 от Договор за междубанков кредит по Програма за малки и средни предприятия в България на КфБ, Германия от 18.08.2011 г. върху неплатена редовна лихва за периода 14.03.2014 г. – 13.09.2014 г. с периода на забава 21.11.2014 г. – 21.04.2015 г., върху неплатена редовна лихва за периода 14.09.2014 г. – 21.04.2015 г. и период на просрочие 14.03.2015 г. – 21.04.2015 г. и върху неплатена неустойка за просрочена редовна лихва в приет от синдиците размер 9 639.33 лв., дължима за просрочена главница за периода 07.11.2014 г. – 13.03.2015 г. и за период на забава 14.03.2015 г. – 21.04.2015 г., както и с вземане за законна лихва върху приетите вземания за главница, редовна лихва и неустойки от 22.04.2015 г. до окончателното им изплащане с поредност на удовлетворяване по т. 1, ал. 1 от чл. 94 от З..

В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: 1. Приложимо ли е общото правило на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД за изпадане в забава при обявена неплатежоспособност на кредитна институция. 2. Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на банка, вземане на кредитор за неустойка за период, в който кредитната институция е обявена в неплатежоспособност. 3. Удовлетворяване на неустоечно вземане за лихви от масата на несъстоятелността не накърнява ли интересите на вложителите и другите кредитори на несъстоятелността на банката. 4. Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане за неустойка за неплатена редовна лихва и за редовна лихва, за период, преди откриване на производство по несъстоятелност на банка, когато по аргумент от чл. 23 от З., всички задължения на банката стават изискуеми с решението за откриване на производство по несъстоятелност на банка. Поддържа, че решението в тази част е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Българска банка за развитие” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Обжалва решение №2624 от 14.12.2017 г. по в. т.д.№1754/2017 г. на САС, поправено с решение №814 от 05.04.2018 г. по същото дело, в останалата му част, с която е потвърдено решение №2205 от 15.12.2016 г. по т. д.№3629/2016 г. на СГС в частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от З. е оставено без уважение възражение на „Българска банка за развитие” АД за допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от З., обявен в ТР на 14.05.2016 г. по партидата на „КТБ” АД /н./, с вземане в размер на 8 944.44 лв., неустойка за неплатена редовна лихва по Договор за предоставяне на средства по Програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г. с падеж 30.06.2014 г. и период на забава 07.11.2014 г. – 20.11.2014 г., както и с вземане за законна лихва, считано от 22.04.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и с вземане в размер на 260.35 лв., вземане за неустойка по чл. 9, ал. 1 от Договор за междубанков кредит по Програма за малки и средни предприятия в България на КфБ, Германия от 18.08.2011 г. върху неплатена редовна лихва за периода 14.03.2014 г. – 13.09.2014 г. с периода на забава 07.11.2014 г. - 20.11.2014 г., както и с вземане за законна лихва, считано от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са наведени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: При отнемане на лиценз на банка поради неплатежоспособност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, извършено преди изтичане на определения срок на специален надзор на банката, по време на който е била наложена мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, като е било спряно изпълнението на всичките й задължения, от кой момент се прекратява действието на специалния надзор и в частност, действието на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ и започват да текат лихви за забава и неустойки относно паричните задължения на банката – от момента, в който поражда действие решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност или от деня, в който изтича определения преди това срок на специалния надзор.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след обявяване в TP на списъка с приетите от синдиците на „КТБ” АД /н./ вземания, „Българска банка за развитие” АД е подало възражение, във връзка с което е постановено решение № ЗБН66-382/18.01.2016 г., с което подаденото възражение е уважено частично - в частта, касаеща периода, за който е прието за възникнало и дължимо вземането по т. 16 и т. 17 от списъка в общ размер на 2 616 666.67 лв., като същото се счита: 1 000 000 лв., редовна лихва върху дължима се главница за периода 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. и 1 616 666.67 лв., редовна лихва върху дължима главница за период 01.07.2014 г. до 21.04.2015 г. по договор от 23.12.2008 г., а в останалата част възражението е оставено без уважение като неоснователно и срещу решението в тази част е постъпило възражението, във връзка с което е образувано настоящето производство. Посочил е, че под т. 15 от списъка на приетите вземания е прието вземане на „Българска банка за развитие” АД в размер на 137 500 лв., представляващо неустойка по договор за кредит от 23.12.2008 г., вместо претендирания размер от 176 333.34 лв., т. е. приетото вземане е с 38 833.34 лв. по – малко от заявеното, а под т. 18 от списъка на приетите вземания е прието вземане в размер на 142 775.39 лв. за редовна лихва за период 14.03.2014 г. – 21.04.2015 г., дължима по Договор за кредит от 18.08.2011 г., която е заявена в размер на 144 285.41 лв., т. е. приетото вземане е с 1 510.02 лв. по – малко от заявеното. За да прецени дали следва да бъдат приети вземанията на „Българска банка за развитие” АД, представляващи неустойки за забавено плащане на възнаградителни лихви, въззивният съд е взел предвид, че възнаградителната лихва е граждански плод, който се дължи поради обстоятелството, че за определен период от време се ползва заета парична сума и в този смисъл възнаградителната лихва се явява дължимо периодично плащане за главница, наред със задължението за връщане на дадената в заем сума. Счел е, че в процесната хипотеза страните са уговорили точни падежи за изпълнение на задължението за плащане на възнаградителна лихва по всеки един от двата договора, като след настъпване на падежите длъжникът „КТБ” АД /н./ по общото правило на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да се счита в забава. Изложил е съображения, че за периода от време, през което действа наложената от БНБ с Решение №73/2014 г. и Решение №114/16.09.2014 г. надзорна мярка „специален андзор” обаче /от 20.06.2014 до 20.11.2014 г./, приложението на общото правило следва да се счита дерогирано, с оглед предвиденото в чл. 116, ал. 2, т. 2, чл. 119, ал. 1, 4 и 5 от ЗКИ, както и чл. 151, ал. 2 от ЗКИ - в периода на надзора на банка, по отношение на която е наложена специалната мярка, е забранено да извършва плащания и се счита, че не е в забава. Навел е доводи, че през времето на специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки относно паричните задължения на надзираваната банка, чието изпълнение е спряно, а договорните лихви върху такива задължения се начисляват, но се заплащат след вдигане на специалния надзор, като сочената мярка има за цел да оздрави банката, на която е наложена и за която е установено, че има временни затруднения с ликвидността. В процесната хипотеза, тъй като оздравяване на „КТБ” АД /н./ не се е осъществило, с решение №138/2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност, съответно в по – късен момент е подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност в изпълнение разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗКИ, поради което въззивният съд е достигнал до извод, че през време на специалния надзор „КТБ” АД дължи плащания по договорите за кредит, сключени с „Българска банка за развитие” АД, но не дължи обезщетение за забава – уговорени мораторни неустойки и обезщетение за забава, съизмерено с размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. След отпадане на надзорната мярка и непостигане на целта й Банката се явява в положението на изпаднал в забава длъжник и на общо основание дължи обезщетение за неизпълнение на задълженията си, като няма основания да се приеме, че изпадналата в несъстоятелност банка е в привилигировано положение в сравнение с другите изпаднали в подобно положение търговци, поради което след 20.11.2014 г. дължи обезщетение за неизпълнение на паричните си задължения, изчислени с оглед заключенията на назначената по делото ССЕ, като тези вземания имат неустоечен характер и следва да бъдат приети съобразно предвиденото в чл. 94, ал. 1, т. 1 от З., доколкото са обезпечени с особен залог. По отношение на законната лихва, претендирана върху всички заявени вземания от 22.04.2015 г., съдът е приел, че същата е дължима, доколкото главниците по двата договора, договорните лихви и неустойките не са платени, съответно „КТБ” АД /н./ е в забава и съобразно разписаното в чл. 23 от З. и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД те са падежирани и за забавеното им изпълнение се дължи обезщетение в размер на законната лихва - възможността кредиторът да бъде обезщетен за забавеното изпълнение на парично задължение от страна на длъжника в размер на законната лихва е предвидена в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а вземането за законна лихва отговаря на критериите, посочени в чл. 63, ал. 2 от З., тъй като е с конкретно основание и определяем размер /точният размер няма как да бъде определен от кредитора, тъй като за него е неизвестен моментът, в който ще бъдат заплатени дължимите му се суми, за които претендира законна лихва/. Посочил е, че вземанията за законна лихва върху приетите главници, договорни лихви и неустойки, следва да се включат в списъците съобразно предвиденото в чл. 94, ал. 1, т. 1 от З., тъй като вземанията по процесните два договора са обезпечени с особен залог, а в чл. 5, ал. 1 от ЗОЗ е посочено, че особеният залог обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато - с оглед изложените в обжалваното решение мотиви, поставените от касаторите въпроси не са обусловили правната воля на съда.

При формиране на решаващите си изводи, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, но по никакъв начин не е обвързал становището си за изпадане в забава на „КТБ” АД /н/, с обявена или не неплатежоспособност на банката, респективно с настъпване на изискуемост на задълженията й на основание чл. 23, ал. 1 от З.. Липсват и формирани каквито и да е било изводи за наличието или липсата на задължение за неустойки, свързани с обявяването на неплатежоспособността на банката, както и изводи относно накърняването или не на интересите на вложителите и другите кредитори. В този смисъл, а и тъй като синдиците на „КТБ” АД /н/ не са въвели и обосновали твърдения, релевантни към приложението на конкретна правна норма и нейното тълкуване, нито поддържат, че е налице непълнота, неяснота или противоречие в приложима към спора нормативна уредба, в случая не се установява наличие както на общото, така и на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на синдиците на „КТБ” АД /н/.

Също така в решението не се съдържат изводи относно правното значение на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, взето преди изтичането на срока на специален надзор, по отношение на действието на специалния надзор, но дори и да се приеме, че поставеният от касатора „Българска банка за развитие” АД въпрос е обусловил правната воля на съда, то не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разпоредбите на чл. 36, чл. 37, чл. 116, чл. 119 и чл. 151 от ЗКИ са ясни, пълни и непротиворечиви, като според настоящия състав не съществува съмнение, че когато решението на БНБ за отнемане на издаден лиценз за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност на банка, е взето преди изтичане на определения срок на специален надзор на същата банка, но не е влязло в сила, действието на мерките, предприети от БНБ във връзка със специалния надзор продължава /макар и решението за отнемане на лиценза да подлежи на незабавно изпълнение, то това решение подлежи на обжалване и може да бъде отменено от ВАС поради незаконосъобразност, респективно предприетите от БНБ мерки, свързани със специалния надзор, вкл. и тези целящи оздравяване на банката, продължават действието си до влизане в сила на решението или до края на срока на специалния надзор/, като въпросът за преустановяване действието на специалния надзор преди да е изтекъл срока му, може да се постави, но само ако в този срок решението по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ влезе в сила /каквато обаче не е процесната хипотеза/.

Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на №2624 от 14.12.2017 г. по в. т.д.№1754/2017 г. на САС, поправено с решение №814 от 05.04.2018 г. по същото дело.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.