Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ДРА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаХ. К. по адм. дело № 8259/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 160/02.07.2021г., постановено по адм. дело № 223/2021г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена заповед за налагане на принудителни административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-15-0048039/22.01.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Сливен, ул. „Родопи“ № 3, стопанисвана от „Агатранс“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни и Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на дружеството разноските по делото.

Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, че от приложени в административната преписка доказателствата и тези събрани в хода на съдебното производство се установява по несъмнен начин извършеното от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС и като такова, то винаги засяга държавен интерес и задължава компетентния орган да наложи ПАМ. Според касатора дружеството е създало такава организация на работа, която позволява данните за пристигащите горива да не се изпращат своевременно до НАП чрез електронен документ или документ подписан с индивидуален електронен подпис. Именно тази липса на организация предполага създаването на условия дружеството да ръководи и организира дейностите в обекта в противоречие с изискванията залегнали в Наредба № Н-18/13.12.2006г. Чл. 118, ал. 10 от ЗДДС задължава лицата да подават в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. По време на проверката е установено, че на дружеството са доставени 11 166 литра дизел на 21.06.2019г. и задълженото лице не е изпратило на тази дата съобщение за доставката по изградената дистанционна връзка с НАП. Правилно е наложена процесната мярка, а така също е мотивиран и срока на продължителността и.

Моли решението да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу наложената ЗПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - „Агатранс“ ООД, чрез процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователнва. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по списък.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд Сливен за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните доказателства.

Установява се, че на 19.01.2021г., при извършена проверка от служители на НАП на бензиностанция, находяща се в гр. Сливен, стопанисвана от „Агатранс“ ООД, в търговския обект се използва фискално устройство, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП. След проверка масивите на НАП било установено, че дружеството, в качеството си на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е получило 11 166 литра дизел по акцизен данъчен документ на 21.06.2019г. и на тази дата не е изпратило съобщение за постъпване на горивото по изградената дистанционна връзка с НАП. Данните са били подадени на 23.11.2020г. въз основа на горното административния орган е приел, че дружеството е нарушило чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. „г“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, като последния е наложен за срок от 3 дни.

В хода на съдебното производство е представено становище от 28.04.2021г. от дружество извършващо абонаментно сервизно обслужване и ремонт на монтираното в обекта ЕСФП, от което се установява, че на дата 21.06.2019г. дружеството е подало информация към НАП и е получена разпечатка със статус 47; едва след обновяване на софтуера на ЕКАПФ е установено, че една доставка е останала в системата на ЕСФП и е подадена повторно, с получен статус „ОК“. В тази насока са и гласните доказателства – свидетелските показания на Я. Г. – служител в дружеството.

За да постанови своя акт, съдът е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентно лице, в установената от закона писмена форма и при издаването и не са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения. Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Съдът е посочил, че предвид нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задълженото лице има задължение да подава до НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. В чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е указано, че данните по ал. 10 не се подават от получателя на доставки, които са отчетени като получени чрез електронната система с фискална памет. В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от наредба № Н-18/13.12.2006г., за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти е предвидено, че получателя по доставката на течни горива подава електронен документ за получаване /ЕДП/ за потвърждаване на полученото гориво, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, като при тези случаи въвеждането на УКН на еАДД се извършва чрез баркод четец при постъпването им.

Съдът е посочил, че данните за получената доставка са били подадени надлежно на 21.06.2019г. , като системата е генерирала бон с отбелязване невалиден АДД номер, въпреки че подаденият АДД отговаря а действителния. Данните за процесната доставка са били подадени повторно на 23.11.2020г., преди датата на проверката, като системата е генерирала бон с отбелязване „ОК“.

С оглед на установено, съдът е приел, че дружеството е изпълнило задължението си да подаде чрез ЕСФП данни в НАП за доставка на полученото гориво и то в деня на получаване на последното, но обстоятелството, че данните не са получени в НАП не може да се вмени в отговорност на търговеца и не води до съставомерност на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. „г“ от ЗДДС.

Според съда липсват доказателства в дружеството да е създадена такава организация на работа, която да позволява данните от доставените/продадени количества горива да не се предават дистанционно към сървърите на НАП.

Не на последно място съдът е приел, че наложената мярка не съответства на целта на закона.

По изложените съображения ЗПАМ е отменена.

Решението е правилно.

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. г от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилагат за лице, което: не спази реда или начина за: подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС, в приложимата в конкретният случай хипотеза на ал. 10 предвижда, че данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 от с. з. се съдържа изключение от правилото залегнало в посочената по-горе норма, а именно, че получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет, не подава данните визирани в ал. 10.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено задължение лице, търгуващо с течни горива да предава в НАП по установена дистанционна връзка данните, даващи възможност да се определят количествата горива в резервоарите за съхранение в обекта, като за целта се използва одобрен тип нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход към централно регистриращо устройство на ЕСФП което подлежи на метрологичен контрол.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че наложената мярка не съответства на целта на закона. Както се посочи по-горе данъчно задължено лице – получател на доставка на течни горива има задължение да подаде в НАП данни за доставката и за нейното движение, като това следва да се извърши на датата на получаване на горивото. В конкретния случай от приложения по делото служебен бон се установява, че е налице доставка на 11 166 литра по АДД с УКН 0000000004620761/21.06.2019г., както и подаване на данни до НАП с върнато съобщение невалиден АДД, макар, че последния е бил посочен с правилния си номер. Видно от протокола за проверката, последната е с дата 19.01.2021г., а данните са подадени два пъти на 21.06.2019г. и на 23.11.2020г. т. е. някалко месеца преди започване на проверката. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. г от ЗДДС се налага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В случая след като данните са подадени в НАП преди извършване на проверката не е следвало да се издава просната заповед, тъй като нарушението е преустановено. Нормата на чл. 22 от ЗАН гласи, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки т. е. мерките по чл. 22 от ЗАНН имат не само предупредителен, но и превъзпитателен ефект и при положение, че преди да е извършена проверка за спазване на данъчното законодателство, допуснатия пропуск е бил отстранен, то целта на закона е достигната и не е било необходимо налагане на ПАМ. С налагане на последната, въпреки установената липса на нарушение по своята същност се налага санкция, което е недопустимо с оглед правната природа на ПАМ.

С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 300лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160/02.07.2021г., постановено по адм. дело № 223/2021г. на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Агатранс“ ООД Сливен, представлявано от управителя А. А., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. „Речица“, ул. „Г. О. № 12 сума в размер на 300.00лв. /триста/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. Д. п/ Христо Койчев