О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 14.01.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2003 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „В. Т. К“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. В. П., против въззивно решение № 1156/22.02.2018 г. по възз. гр. д. № 6654/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение № II-75-83393 от 05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 57739/2015 г. по описа на Софийски районен съд и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ е признато за установено, че „В. Т. К ЕООД дължи на П. Й. К. сумата от 6 650, 43 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 28.06.2012 г. до 23.10.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 27.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16831/2015 г. по описа Софийски районен съд.

Касаторът счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. С. К., е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по...