Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ [населено място], представляван по делото от пълномощника юрисконсулт И. Х. А, срещу решение № 86/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], в частта, с която е отменена по жалбата на [фирма] [населено място] заповед № РД-0912-29/09.07.2015 г., издадена от директора на РЗОК [населено място], в частта й по пункт 1 и пункт 2, с които са наложени финансови неустойки за 87 броя нарушения, в размер на 4350 лв. по всеки от двата пункта. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – „А.-2011-С. [фирма] [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Д. Г и адв. П. Й, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощниците се излагат съображения за правилност на съдебното решение и се претендира присъждане на направените разноски за производството пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалването решение на Административен съд [населено място] е отменена по жалба на [фирма] [населено място], представлявано от С. Р. Ш., като собственик на аптека „А.“ в...