Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалниякодекс /АПК/ и е образувано по две касационните жалби на - Областна дирекция на МВР П. и Б. Н. З. от [населено място] против решение № 653 от 10.11.2015г., постановено по адм. д. № 587 по описа за 2015г. на Административенсъд - П.. Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Б. Н. З. обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 259/24.05.2014 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Вторият касационен жалбоподатело бжалва решението в частта с която искът му против Областна дирекция на МВР [населено място] за сумата над 5 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, както и акцесорния иск за лихви върху тази сума, считано от 24.05.20014 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен. Решението в обжалваните части се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Страните оспорват насрещните касационни жалби като неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на съдебното решението в оспорените части.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно, поради което с допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. С обжалваното решение Адимнистративен съд - П. е разгледал по същество искът на Б. Н. З. против Областна дирекция на МВР [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 259/24.05.2014 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], отменена с влязло в сила съдебно решение. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му задържане за срок от 24 часа по силата на отменения от съда незаконосъобразен акт, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, трудности, негативни емоционални преживявания като лишен от свобода, засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, унижение на човешкото достойнство, претендира със съответната лихва считано от деня на задържането – 24.05.2014 г. до окончателното изплащане на същата. Съдът е уважил частично предявения иск като е приел, че същият е основателен и доказан до размер на 5000 лв., а в останалата част е постановил отхвърлянето му.

Решението на Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактите по делото, като фактическата обстановка следва да се възприеме от настоящата съдебна инстнация изцяло на осн. чл. 220 АПК като необорена и поради неустановяване на други релевантни за спора факти. Съдът е приел, че по силата на Заповед № 259/24.05.2014 г. ищецът е бил задържан на 24.05.2014 г. в 18, 35 часа за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУП - П.. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с мотива, че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган за изпълни задължението си по служба. Тази заповед е отменена с Решение № 411/17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 401/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, което решение след касационната му проверка е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 8408/07.07.2015 г. по адм. дело № 11585/2014 г. В кръга на придмета на доказване пред първоинстнационния съд са наведени обстоятелствата, че след задържането на ищеца не е предоставена възможност да посещава тоалетна, бил бит, не можел да гласува на изборите за Европейски парламент, тъй като бил задържан за 24 часа, след освобождаването му от ареста не му върнали личната карта и останал без документ за самоличност. Не е разбрал защо е бил задържан на 24.05.2014 г., поради което се почувствал унижен, тъй като никога не бил задържан от полицейски служители, след като излязъл от полицейското управление около 10 дни не бил излизал от вкъщи, защото го било страх и бил унижен, и до момента, като видел полицейски служител си представял, че може да бъде бит и тормозен. От писмените доакзателства по делото - съдебно-медицинско удостоверение № 41/2014 г., амбулаторен лист от 30.05.2014 г. и лист за преглед на пациент в Спешно отделение от 25.05.2014 г. се установява, че ищецът е бил прегледан на 26.05.2014 г. в 09, 30 часа в кабинет по съдебна медицина, при който преглед са установени кръвонасядания и охлузване по кожата на левия глезен, кръвонасядане и травматичен оток по първия и втория пръст на десния крак, болезненост по гърдите. Според съдебния лекар, издал посоченото удостоверение тези травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, и отговарят да са получени така както съобщава пострадалия, а именно – бит от двама униформени полицая чрез удряне по гърдите и краката – глезените.Ищецъте бил регистриран като застъпник на кандидатска листа на Коалиция „За България“ в изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б, произведени на 25.05.2014 г. С ааказателно постановление № 002/04.06.2014 г. на началник С. П полиция при ОДМВР П. на ищеца е наложена глоба по чл. 275, ал. 1 от ЗМВР в размер на 1 000 лева за това, че на 24.05.2014 г. при извършване на полицейска проверка от униформен служител е отказал да предаде документ за самоличност и след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. С наказателно постановление № 1857/05.06.2014 г. на зам.-директор към ОДМВР П., му е наложена глоба в размер на 30 лева на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБДЛ за това, че не е положил достатъчно грижи за опазване на личната си карта и я е загубил. Второто наказателно постановление е отменено от съда с влязло в сила съдебно решение № 973/01.12.2014 г., постановено по НАХД № 1165/2014 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Пжо делото са събрани гласни доказателства от които съдът е приел за установено, че след прибирането му вкъщи ищецът се е чувствал психически и физически зле, болял го е кракът и хълбокът, не е имал лична карта, поради което продължително време не е излизал от вкъщи, пиел е лекарства, вдигал е кръвно, като това негово състояние продължило в период от време над седмица до един месец. От приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, е установено, че психологичното състояние на Бищеца. по време на задържането му в полицейския арест на 24.05.2014 г. според негови думи е било състояние на страх, уплаха, обида, огорчение и други съпътстващи симптоми от кръга на F 43.0 – Остра реакция на стреса., което е резултат от кризисни, остро възникнали, тежки житейски ситуации, в отговор на соматичен или психичен стрес, в дълготрайност от няколко часа до няколко дни. Според заключението на вещите лица кризисното психологично състояние на ищеца след освобождаването му от полицейския арест и изразяващо се в стрес, тревожност, страх, уплаха, депресивни изживявания, е с кратка давност от няколко дни, без показания за изразена личностнова тревожност към моментана изследване

Въз основа представените доказателства изводите на съда за доказаност на исковата претенция по основание е правилен. Налице са улументите отфактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди. Налице е незаконосъобразен административен акт, чиято незаконосъобразност е установена чрез отмяната му по съдебен ред. Установени по делото са твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в психично стресово състояние, уплаха, обида, коеот е продължило няколко дни след освобождаване на ищеца от ареста. Правилна е преценката на съда наличие на пряка причинно-следствена връзка межсду отменения като незаоконъсобарен адмнистративенакти понесените неимуществени вреди.Изводите на съда се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателстве и съдебно-медицинска експертиза, поради което касационната жалба на ОД на МВР - П. се явява неоснователна. Съдът не е извършил твърдените в касационната жалба нарушения, решението е обосновано със събраните доказателства, изводите съответстват на същите, а материалния законе приложен правилно. ПРи определяне размера на обезщетението съдът, основавайки се изцяло на нормата на чл. 52 ЗЗД, е отчел релевантните за делото обстоятелства - степен и тежестта на нарушението, допълнителни обстоятелства свързани с лишаване от правото на упражняване на пасивноо избирателно право, навъзможност за участие в изборния процес като регистриран затова застъпник на политическа партия, отчетени са видитъ и тежестта на понесените неимуществени, времетраенето на увреждането, обстоятелството как уврежаднето се е отразило върху общото физическо и псичихеско здраве на ищеца. С оглед на това, че съдът е отчел многообразието отфактори, влияещи върху състоянието на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че решението досежно размера на обезщетението също е правилно и обосновано. Неснователни са оплакванията на касационния жалбоподател - физическо лице. Решението в обжалваната част досежно отхвърлителния му диспозитив е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 653 от 10.11.2015г., постановено по адм. д. № 587 по описа за 2015г. на Административен съд - Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.