Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 323 ЗСВ.

Образувано е по жалба на административния ръководител - председател на Софийски градски съд срещу решение по т. 5 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.03.2016 г., с което не е наложено наказание на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Жалбоподателят, позовавайки се на факта, че по 14 търговски дела предложения за наказание магистрат е отменил дадения ход на устните състезания след откомандироването му от Софийски градски съд, твърди, че е налице отказ от изпълнение на служебните задължения, което поведение е обективно противоправно и е довело до предвидените в чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ неблагоприятни правни последици. С подобна оценка се ползва и факта на връщане в деловодството на съда без постановени актове на още 18 частни дела, разпределени на съдия К. И. – П. в периода 01.04.2015 г. – 26.06.2015 г..

Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че атакуваното решение е издадено при спазване на процедурата в ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и след като са били обсъдени обясненията и възраженията на страните.

Заинтересованата страна – К. И. И. – П., от [населено място] изразява становище за неоснователност на оспорването. Твърди, че „дисциплинарното нарушение” е детерминирано от „изненадващото връчване” на заповед за прекратяване на командироването ѝ, издадена на „несъществуващо фактическо основание – отпаднала необходимост от командироване”. Позовава се на неприложимост на тълкувателно решение № 1 / 10.02.2012 г. по тълкувателно дело № 1 / 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е доказал неоправдано забавяне на съдебните производства, по които е отменила хода по същество, а последното се е случило поради обективната невъзможност да приключи работата си в СГС.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

По делото е установено, че със заповед № К – 532 / 01.07.2013 г. на административния ръководител на Софийския апелативен съд, считано от 03.07.2013 г. съдия К. И. – П. е била командирована в Софийски градски съд. Командироването и е било прекратено със заповед № А – 581 / 03.07.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Софийски апелативен съд, поради отпадане нуждата от командироване. В заповедта органът по командироването е възложил на откомандирования магистрат да довърши обявените за решаване търговски и частни граждански дела в Софийски градски съд. Заповедта за прекратяване на командироването е била връчена на магистрата на 06.07.2015 г..

На 07.07.2015 г. съдия К. И. – П. е постановила определения по приключилите и обявени за решаване дела за отмяна хода на устните състезания и е насрочила разглеждането им в открити съдебни заседания за първите дати на съдебния състав за месец септември 2015 г..

На 08.07.2015 г. съдия И. – П. е върнала в деловодството на Търговско отделение СГС следните търговски дела на VI – 16 състав СГС: т. д. № 6379 / 2012 г., обявено за решаване на 26.05.2015 г.; т. д. № 6304 / 2013 г., обявено за решаване на 23.06.2015 г.; т. д. № 6528 / 2013 г., обявено за решаване на 12.05.2015 г.; т. д. № 4526 / 2014 г., обявено за решаване на 28.04.2015 г.; т. д. № 5378 / 2014 г., обявено за решаване на 02.06.2015 г.; т. д. № 5446 / 2014 г., обявено за решаване 26.05.2015 г.; т. д. № 5494 / 2014 г., обявено за решаване на 23.06.2015 г.; т. д. № 7318 / 2014 г., обявено за решаване на 12.05.2015 г.; т. д. № 7890 / 2014 г., обявено за решаване на 23.06.2015 г.; т. д. № 8129 / 2014 г., обявено за решаване на 02.06.2015 г.; т. д. № 8554 / 2014 г., обявено за решаване на 02.06.2015 г. и т. д. № 3920 / 2014 г. на VI – 21 състав СГС, обявено за решаване на 04.05.2015 г..

По т. д. № 4240 / 2012 г. на СГС, разгледано и обявено за решаване в открито съдебно заседание от 27.01.2015 г., съдия И. – П. не е постановила решение, тъй като с нейно разпореждане № 4258 / 05.03.2015 г. по молба на ищеца е бил поискан препис от исковата молба по т. д. № 6046 / 2014 г. по описа на СГС, ТО VI – 13 състав, предвид твърденията за преюдициалност и с оглед възможно спиране на производството по делото. Тъй като дело № 6046 / 2014 г. на СГС се е намирало във Върховния касационен съд, поисканият препис от исковата молба е пристигнал в СГС на 06.08.2015 г., а т. д. № 4240 / 2012 г. на СГС е приключило със съдебно решение постановено от съдия Б. на 09.11.2015 г..

В определенията, с които съдия К. И. – П. е отменила определенията, с които е бил даден ход на устните състезания по търговските дела е изложила мотиви, че поради прекратяване на командироването ѝ считано от 10.07.2015 г. не и е възможно да разгледа всички дела до изтичането на посочения срок. Позовала се е на големия обем на съдебните дела, натовареността и за оставащите дни от командироването ѝ с дежурство по молби по чл. 536 ГПК, на противоречие на определения ѝ срок с приетите от съдиите от СГС критерии за командироване, в които е било прието, че при прекратяване на командироване, следва да се даде едномесечен срок за довършване на делата.

Съдия И. – П. е върнала през месец юли 2015 г. в деловодството на съда и следните пет търговски дела с ненаписани в закрито заседание съдебни актове: т. д. № 3290 / 2015 г., образувано на 19.05.2015 г.; т. д. № 3560 / 2015 г., образувано на 26.05.2015 г.; т. д. № 4073 / 2015 г., образувано на 12.06.2015 г., т. д. № 4248 / 2015 г., образувано на 19.06.2015 г.; т. д. № 8645 / 2014 г., образувано на 23.12.2014 г. и върнато след обжалване от Софийски апелативен съд на 10.06.2015 г..

На 08.07.2015 г. съдия К. И. – П. е върнала в деловодството на СГС 18 броя частни граждански дела, новообразувани и разпределени ѝ в периода 01.04.2015 г. – 26.06.2015 г. без да е постановила никакъв акт по тях, нито акт указващ причината за връщането им.

Със заповед № 325 / 10.07.2015 г. на председателя на Софийския районен съд и на основание подадена лична молба от 10.07.2015 г. е разрешено на съдия К. И. И. – П. да ползва полагаемия ѝ се отпуск за отглеждане на дете, считано от 13.07.2015 г. до 01.03.2016 г., включително.

През месец септември 2015 г., считано от 14.09.2015 г. състав VI – 16 на СГС е бил попълнен с титуляр съдия В. Б..

През 2015 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил планова проверка на търговското отделение на СГС за периода 2012 – 2013 г., през който период съдия И. – П. е работила в съда от месец юли 2013 г. до месец декември 2013 г.. От акта на ИВСС се установява, че в съдебен състав VI – 16 на СГС са работили съдиите И. Д. и К. И. – П. и поради смяната на титулярите и липса на съдии за известни периоди са налице някои забавяния по делата, но не са налице негативни констатации за работата на съдиите.

Натовареността на съдиите в търговското отделение на СГС за периода 01.01.2015 г. – 10.07.2015 г. е била средно 64, 73 броя дела за разглеждане и 38, 17 дела на база свършени дела. Натовареността та съдия И. – П. за същия период е била 57, 33 дела месечно на база дела за разглеждане и 39, 83 дела на база свършени дела. За периода на командироването си в СГС, считано от 03.07.2013 г. – 10.07.2015 г. съдия К. И. – П. не е имала установени забавяния при изготвяне на съдебни актове.

Това са установените обстоятелства по дисциплинарната преписката и релевантните по спора факти, по които Висшият съдебен съвет е провел разисквания и е издал своето решение по т. 5 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 31.03.2016 г., с което не е наложено наказание на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ по внесено предложение вх. № 11 – 06 – 964 / 28.07.2015 г. на председателя на Софийски градски съд.

Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. След проведени разисквания Висшият съдебен съвет е възприел мотивите на мнозинството от дисциплинарния състав и с резултат 13 гласа „за”, 7 „против” и 2 „въздържали се” не е наложил наказание.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по ангажиране дисциплинарната отговорност на съдия К. И. – П. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

С решение по протокол № 44 от заседанието на ВСС, проведено на 30.07.2015 г. на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ е било образувано дисциплинарно производство № 26 / 2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание на К. И. – П. и е бил избран чрез жребий дисциплинарен състав. Вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са имали възможност и са изразили своите становища по фактите, ангажирали са доказателства. Дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да не налага дисциплинарно наказание по внесеното предложение от председателя на Софийски градски съд за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ, за което е изложил подробни мотиви. Приел е, че не са налице извършените от съдията действия или бездействия по посочените в предложението на вносителя 18 търговски дела и 18 частни граждански дела, които обективно да са довели до неоправдано забавяне на производството по тях. Дисциплинарният състав е приел, че не е извършено и нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, тъй като от установените обстоятелства не е бил уронен престижът на съдебната власт. Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение от член на същия, който е изразил съгласие по отношение на крайния извод за липса на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, но е изложил различни от мнозинството на дисциплинарния състав правни съображения, а по отношение състава на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ е направил изводи, че за изброените 18 броя търговски дела и 18 броя частни граждански дела поради действията и бездействията на съдия И. – П. се е достигнало до неоправдано забавяне на производствата и на същата следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – „порицание”.

От чл. 307 ЗСВ актуална редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдиите се налагат дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, като законодателят е направил примерно изброяване на основанията, посочвайки: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт; неизпълнение на други служебни задължения.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ (ред. ДВ бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Съществен обективен признак на нарушението от посочената норма, явяващ се атрибутивен компонент на визирания състав и предполагащ наличието на вредоносен резултат е „накърняването престижа на съдебната власт”. По делото и в административната преписка не са налични факти, които да обосноват извод за засягане било авторитета на съдебната институция, а още по-малко на съдебната власт.

Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ (ред. ДВ бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, което неоправдано забавя производството.

Действащият ЗСВ не разполага с легално определение на понятието „неоправдано забавяне”, такова не са дали Висшият съдебен съвет и вносителят на предложението за дисциплинарно наказание. Факти в тази насока не са изяснявани в дисциплинарното производство. Това само по себе си сочи несъставомерност на претендираното нарушение, защото действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да бъдат в кумулативна даденост с „неоправданото забавяне” на производството.

Върнатите частни граждански дела са преразпределени от председателя на СГС със заповед № 2471 / 29.07.2015 г. на други съдии, а съдия И. – П. е излязла в полагащия ѝ се по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за труда отпуск за отглеждане на дете считано от 13.07.2015 г. до 01.03.2016 г., съгласно заповед № 325 / 10.07.2015 г. на председателя на Софийския районен съд.

Правилно членовете на Висшия съдебен съвет са дебатирали въпроса, че е налице неизпълнение на заповед № А – 581 / 03.07.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Софийски апелативен съд, с която е прекратено командироването на магистрата и му е било възложено да довърши обявените за решаване търговски и частни граждански дела в Софийски градски съд и са достигнали до обоснования извод за обективна невъзможност за нейното изпълнение. Налице е конкуренция на множество актове на ръководители на звена от съдебната система, които взаимно изключват своето действие.

И.ф. административен ръководител на Софийския апелативен съд е издал заповед за прекратяване на командироването на магистрата като е предвидил 7 дни за довършване на висящите към него момент и ненаписани 36 дела, в условията на дежурство по искания по чл. 536 ГПК, без предварително уведомяване на съдията, без яснота за нейното семейно положение, без яснота за бъдещия ѝ необходим достъп до деловодната система на СГС, Търговския регистър и работното ѝ място.

Административният ръководител на Софийски градски съд е преразпределил със заповед № 2471 / 29.07.2015 г. на други съдии 18-те ч. гр. дела, върнати в деловодството на съда.

Административният ръководител на Софийския районен съд със заповед № 325 / 10.07.2015 г. е разрешил полагащия се по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за труда отпуск за отглеждане на дете считано от 13.07.2015 г. до 01.03.2016 г..

При това многообразие в администрирането на правоотношението с привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че конкретния поведенчески акт по отмяна хода на устните състезания и насрочване на описаните по-горе в мотивите търговски дела безспорно е препятствал по-бързото финализиране на съответната процедура, довел е до забавяне на изброените дела, но това забавяне не е било неоправдано.

Съгласно чл. 166 ЗСВ съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до съответната колегия на Висшия съдебен съвет. В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.

Приключването на съдебните производства при командированите магистрати не е предмет на такава детайлна законова уредба, но същата е показателна не само за етичния, административно-управленски и социален ефект от реализацията на правосъдната функция на органите на съдебната власт, но и с оглед темпоралните граници на юридически регламентираното задължение за действие от страна конкретния магистрат.

По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд намира, че оспореното решение по т. 5 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.03.2016 г. е издадено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на административния ръководител - председател на Софийски градски съд срещу решение по т. 5 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.03.2016 г., с което не е наложено наказание на съдия К. И. И. – П. за извършено нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСВ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.