Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й. Н., С. Й. С. и Стана Н. И. срещу Решение № 4362/23.06.2015 г., постановено по адм. д № 11392/2014 г. по описа на Административен съд София град. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане или се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие” [населено място], чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:
Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Н. Н., С. С. и Стана И. против Областна дирекция „Земеделие” [населено място], с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ и чл. 203, ал. 1 от АПК са предявили иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер от 15820.27 лв., произтичащи от обявени за нищожни с влезли в сила съдебни актове решения на Поземлена комисия Червен бряг от 24.08.1992 г., 05.12.2000 г., 03.04.2001 г. и 21.05.2001 г. Размера на претендираната сума се основава на пропуснати ползи, изразяващи се в годишния пазарен наем, изчислен по метода на приходната стойност /цена на рента/, който ищците биха получили при отдаване под аренда на земеделски имоти, върху който им се следва възстановяване на правото на собственост.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният иск за причинени имуществени вреди, като е приел, че са налице обявени за нищожни административни актове, но не са налице останалите законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, причинени в пряка причинна връзка с отменените административни актове вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие в пряка причинна връзка. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че в случая не е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявеният иск за причинени имуществени вреди.
Искът се основава на обявени за нищожни решения на Поземлена комисия Червен бряг, постановени в производство по възстановяване на право на собственост върху земеделска земя по ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗСПЗЗ/. Тези решения не са представени по делото. От представените по делото решения от 20.11.2013 г. по адм. д. №394/2013 г. по описа на Районен съд Тетевен и от 27.09.2013 г. по адм. д.№255/2013 г. по описа на същия съд се установява прогласяване нищожността на два варианта на протоколно решение на Поземлена комисия Червен бряг от 24.08.1992 г. съдържащи отказ за възстановяване на земеделски земи по преписка със заявител Й. Н. Х.. От диспозитива на представеното по делото решение №610/05.12.2011 г., постановено по адм. д.№183/2011 г. по описа на Районен съд Г. О се установява, че прогласените с него за нищожни решения от 05.12.2000 г., 03.04.2001 г. и 21.05.2001 г. на Поземлена комисия Червен бряг касаят правото на обезщетяване на наследниците на Н. Х. Н., каквито са и ищците, с компенсаторни записи и стойността на тези компенсаторни записи. Ищците твърдят в хода на делото признато право на собственост с решение №150/10.04.1996 г. на Районен съд Червен бряг, което решение също не е представено по делото.
Правилен е извода при установената по делото фактическа обстановка, че ако и да е налице първата законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обявени за нищожни административни актове, то не са налице другите елементи от фактическия състав, причинени вреди в пряка причинна връзка от отменените актове. Претендират се вреди, като пропуснати ползи, поради невъзможността да се получат приходи от земеделска земя в периода посочен в исковата молба. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи. В случая това не е така.
Правото на собственост на ищците подлежи на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. По делото възстановено по установения ред право на собственост върху земеделска земя, в граници и размер не се доказва. Това право не следва от прогласяването за нищожни на решенията на Поземлена комисия Червен бряг, съответно претендираната вреда не е тяхна пряка и непосредствена последица, тъй като не поражда твърдяните вещни права. Отмяната им предпоставя задължение за приключване на процедурата по ЗСПЗЗ, като едва с влязло сила решение на компетентния административен орган ще се реши въпросът относно възстановяване или не на правото на собственост, при възстановяване и в какъв обем. Тези права не може да се презумират и признават в настоящето производство, в каквато насока са доказателствените искания по делото.
При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство Неоснователно е твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасянето на съда по искането за спиране на производството по делото до издаване на скица на собствен на жалбоподателите имот по картата на възстановената собственост. Съдът се произнесъл по направеното искане, като е извършил правилна преценка, че наличието на висящо административно производство не е основание по чл. 229 от ГПК за спиране на производството по делото. Всъщност искането касае издаване на скица за имот, записан като собствен на Държавата. Представянето и по делото пред настоящата инстанция не основава претендираните от ищците права, а техни предположения, че част от този имот би следвало да им се възстанови в реални граници. Обстоятелството дали този имот е държавен или не е, каквото е твърдението на жалбоподателите е ирелевантно за спора.
Не е налице и твърдяното от представителя на Върховна административна прокуратура нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне в обжалваното решение по всички фактически обстоятелства, на които се основава предявеният иск, а именно, по твърденията за произтичане на вредите и от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника по възстановяване на правото на собственост. В исковата молба вредите се основават единствено и само на прогласените за нищожни решения на Поземлена комисия Червен бряг. Искане за изменение на основанието на иска не е направено и съответно не е и допуснато от съда при приложението на чл. 214 от ГПК, при което не се и дължи произнасяне по невъведено основание в обжалваното съдебно решение.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4362/23.06.2015 г., постановено по адм. д.№11392/2014 год. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.