Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2635 от 23.12.2015. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1704/2015г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу констативен протокол №26217/28.04.2015г., издаден от комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел „ Контрол на храните“/КХ/ при Областна дирекция по безопосност на храните/ОДБХ/ – [населено място] при Българска агенция по безопосност на храните /БАБХ/ в частта, с която е разпоредено част от артикулите, находящи с в хл. камера № 8 да останат на съхранение в същата камера до изпълнение на предписание № 000544/28.04.2015г. и е ограничен достъпът до обекта под възбрана, чрез поставянето на удостоверителни знаци върху него.Твърди се материална незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяната му. Излагат се съображения, че в случая са приложими разпоредбите на ЗВМД, а не на Закон за храните.

Ответната страна – комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел „ Контрол на храните“/КХ/ при Областна дирекция по безопосност на храните/ОДБХ/ – [населено място], чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и моли решението на АС - Пловдив да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното съдебно решение Административен съд Пловдив, е отхвърлил жалбата на търговеца срещу констативен протокол №26217/28.04.2015г., издаден от комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел „ Контрол на храните“/КХ/ при Областна дирекция по безопосност на храните/ОДБХ/ – [населено място] при Българска агенция по безопосност на храните /БАБХ/ в частта, с която е разпоредено част от артикулите, находящи с в хл. камера № 8 да останат на съхранение в същата камера до изпълнение на предписание № 000544/28.04.2015г. и е ограничен достъпът до обекта под възбрана, чрез поставянето на удостоверителни знаци върху него.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

[фирма] е търговец на храни по смисъла на §1, т. 61 ЗХ. На 17.04.2015 г., със заповед №РД-11-618, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните е наредил извършването на верификация на официалния контрол в предприятията за месопреработка, находящи се на територията на посочените области, в т. ч. [област]

. За периода 20.04.2015 г. – 24.04.2015 г. назначената със заповед №РД-11-618 комисия е извършила проверка на камера №8 в склад за съхранение и търговия на едро с храни, собственост на [фирма], ползвана от [фирма]. Комисията е установила, че операторът не предоставя достатъчно доказателства, които осигуряват възможност за проследяване на останалите технологични етапи, включително готов продукт и реализацията му, както и че разработената и въведена система за проследимост не съответства напълно на изискванията на чл. 21 ЗХ и чл. 17 и 18 от Регламент (ЕО) №178 на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (Регламент (ЕО) №178/2002); препоръчала е на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, [населено място], да спре експлоатацията на обект „месопреработвателно предприятие“, стопанисвано от [фирма], находящо се в [населено място], [улица] до представяне на доказателства за въвеждане на ефективна система за проследимост; задължила е официалния контрол на предприятието да предприеме необходимите законови мерки. Констатациите на комисията са обективирани в констативен протокол за периода 20.04.2015г. до 23.04.2015г.

На 22.04.2015 г., в изпълнение на заповед №РД-11-618, комисия от Областната дирекция за безопасност на храните е извършила проверка в хладилна камера №8 и е поставила обекта под възбрана като е ограничила достъпа до него чрез обозначителни знаци – лента с подпис и печат на официалния контрол – констативен протокол №0026330.

На 28.04.2015 г. главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, на основание чл. 30а, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗХ е предписал на [фирма] да представи доказателства в писмен вид за всяка една партида по входящи и изходящи документи като е определил срок за изпълнение 30.04.2015 г. – Предписание №000544.

На 28.04.2015 г. комисията от областната дирекция, с оглед на представените от търговеца доказателства, е премахнала удостоверителните знаци на камера №8, освободила е част от артикулите, а останалите са останали под възбрана до изпълнение на Предписание №000544 – съставен е констативен протокол №0026217, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство.

На 30.04.2015 г. комисията от областната дирекция е установила изпълнение на Предписание №000544 и е премахнала удостоверителните знаци от камера №8 – констативен протокол №0026616.

Въз основа на така изложените факти АС - Пловдив е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като с обжалвания констативен протокол се засягат права и законни интереси на касатора. По същество съдът е приел, че оспореният констативен протокол е издаден от компетентен орган в изпълнение на неговите законови правомощия. Спазено е изискването за форма. Актът е постановен в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и при съобразяване с целта на закона. Според АС - Пловдив в случая са били налице материалните предпоставки за налагане на дружеството на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ, изразяваща се в ограничаване на достъпа до обект под възбрана чрез удостоверителни знаци. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

На първо място правилен е изводът за допустимост на подадената жалба. Разпореждането, с което се поставя обекта под възбрана като се ограничава достъпът до него, представлява индивидуален адмимистративен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С него се засягат права и законни интереси на дружеството. Това е така, тъй като по този начин дружеството е лишено от възможността да експлоатира собствения си обект за неопределен период от време, което от своя страна рефлектира неблагоприятно върху неговата правна сфера.

На следващо място оспореното решение е и правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, отговорил е на всички възражения и оплаквания на дружеството в жалбата и е постановил обоснован съдебен акт, който не страда от сочените в касационната жалба пороци.

Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1, 2 и 10 от Закон за храните компетентните органи имат право на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства; да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях; да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци.

По силата на чл. 21а ал. 1 и ал. 2 ЗХ производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта: 1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти. За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване

С оспорения констативен протокол на [фирма] е наложена принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ – ограничен е достъпът до хл. камера №8 чрез поставянето на удостоверителни знаци. Ограничителната мярка е наложена във връзка с извършвана проверка от страна на ОДБХ – [населено място] относно проследяването на намиращите се в хладилната камера храни от животински произход, както и за да се обезпечи изпълнението на предписание № 544/28.04.2015г. на контролните органи за предоставяне на изискани от ОДБХ- [населено място] документи и информация за намиращите се в хл. камера хранителни артикули.

По делото не е спорно, че на 28.04.2015г. дружеството - касатор не е предоставило на ОДБХ- [населено място] цялата изискана информация, отнасяща се до намиращите се в хладилна камера №8 храни. Ето защо в хл. камера №8 са останали онези артикули, по отношение на които [фирма] не е представило изисканите документи. Мярката е наложена до представяне на изисканите с предписание 0544/28.04.2015г. документи. Изложеното по-горе води до извод, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ.

Неоснователно е твърдението на [фирма], че оспореният акт е немотивиран. Констативният протокол е издаден като в него е отбелязано, че мярката се налага до изпълнение на предписание № 544/28.04.2015г. А с предписанието е изискана конкретна информация, отнасяща се до храните, намиращи се в хл. камера 8. От друга страна констативният протокол препраща и към протокол от 23.04.2015г., намиращ се на л. 26 - л. 28 от делото. Протоколът е подписан от инспектори към ОДБХ- [населено място]. Изложените в констативния протокол факти са достатъчни, за да обосноват извод за мотивираност на обжалвания акт.

Настоящата инстанция не приема и възражението на касатора, че в случая е следвало да се приложи ПАМ по ЗВМД, а не по ЗХ, тъй като ЗВМД е специален по отношение на ЗХ.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 ЗВМД суровини и храни от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на изискванията на ЗВМД, ЗХ и нормативните актове по прилагането им.

Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че по отношение на храните от животински произход се прилагат и двата закона. В двата Закон за залегнали различни изисквания към храните от животински произход. Ето защо и двата закона са приложими към храните от животински произход. В случая проверката се отнася до спазването на изисквания, регламентирани в ЗХ, следователно приложение следва да намерят именно разпоредбите на ЗХ, а не тези на ЗВМД.

Неоснователно е възражението на касатора, че наложената от ОДБХ-[населено място] мярка не е съобразена с целта на закона. Мярката е пропорционална на преследваната от закона цел. Административният орган не е могъл да наложи друга, по-лека мярка, с която да бъде постигната целта на закона. В случая обектът не е спрян, а само временно/ в рамките на три дни от 28.04.2015г. до 30.04.2015г./ е ограничен достъпът до обекта. Именно с оглед извършването на своевременна проверка относно проследимостта и съответствието на намиращите се в хл. камера храни с представените документи е било необходимо да бъде ограничен достъпът до обекта до представянето на цялата документацията, необходима за извършване на проверката. Предвид изложеното правилен се явява и изводът на АС - Пловдив, че по-благоприятна и по-щадяща мярка, с която би могла да се постигне целта на закона, не е съществувала.

Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - Пловдив е постановил правилен съдебен акт.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място] сумата от 300 лева.

Така мотивиран и на основание чл. чл. 221, ал. 2 предл. първо Върховният административен съд

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2635 от 23.12.2015. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1704/2015г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място] сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.