Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], чрез представляващия К. П. Б. срещу решение №1714/23.07.2015г., постановено по административно дело № 1545/2015г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени мълчаливия отказ. Претендират присъждане на разноски.
Ответната в производството страна – Кмета на [община] оспорва основателността на касационната жалба. В писмен отговор поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на [ЮЛ], представяно от заместник председателя К. П. Б. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] във връзка с устно запитване вх.№ДОИ 15000115ВН/24.04.2015г.
При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема за установено, че на 24.04.2015г. в 15.35ч. в информационния център на [община] е отправено устно запитване от К. П. Б. в качеството му на представител на [ЮЛ] до кмета на [община], за което е съставен протокол по ЗДОИ с рег.№ДОИ15000115ВН/24.04.2015г. Във връзка с това устно запитване кмета на [община] отправя искане до директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване” за предоставяне на информация, видно от писмо с №ДОИ15000115ВН/28.04.2015г.
Въпреки горните факти и липсата на произнасяне от страна на органа по отправеното запитване в законоустановения срок, първоинстанционният съд отхвърля жалбата, като приема, че по делото липсват доказателства заявителят да е заплатил разходите, които се следват за предоставяне на информацията на хартиен или технически носител, както той е поискал. Развити са доводи за приложимост на нормата на чл. 36 от ЗДОИ, съгласно която когато заявителят не плати определените разходи, е налице отказ от негова страна от предоставения му достъп до исканата обществена информация.
Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
По ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за представяне достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 ЗДОИ предвижда изрично като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити.
След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ кметът на [община] е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. И в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане.
Основателни са възраженията на касатора, че съгласно новелата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация са част от съдържанието на решението – един от законоустановените му задължителни реквизити. В настоящата хипотеза на мълчалив отказ, необосновано решаващият съд приема като основание за отхвърляне на жалбата незаплащането от заявителя на разходи за предоставяне на исканата информация. Поради липсата на изричен акт, с който да се определят разходите, заявителят е в условията на неизвестност по отношение на техния размер.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че мълчанието на административния орган във връзка с устно запитване за достъп до обществена информация не формира мълчалив отказ, който да е предварително незаконосъобразен по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ, предвид възможността същата информация да бъде поискана с писмено заявление. Основателни са възраженията на касатора, че в подобен случай ще е налице хипотезата на повторно искане на информация в рамките на шест месеца. Доводите на решаващият съд противоречат както на същността на института на мълчаливия отказ, така и на материалноправната уредба, установена в нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, в която двете форми за достъп до обществена информация – писмено заявление и устно запитване са въведни като две правни възможности с еднакъв интензитет, с оглед постигане целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо него следва да бъде постановено ново, с което мълчаливият отказ на кмета на [община] да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на кмета на [община] за произнасяне по заявлението на касатора, при което административния орган следва да прецени налице ли са изискванията на ЗДОИ за предоставяне на исканата информация и в зависимост от това да предостави достъп или да откаже предоставянето му.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от страна на касатора за заплащане на разноски и представените доказателства за тяхното реално извършване, [община] следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) – възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1714/23.07.2015г., постановено по административно дело № 1545/2015г. по описа на Административен съд – Варна и В. Н. П.
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на [община] да предостави достъп до обществена информация по устно запитване вх.№ ДОИ 15000115ВН/24.04.2015г. на [ЮЛ], представяно от заместник председателя К. П. Б..
ВРЪЩА преписката на кмета на [община] за ново произнасяне по по устно запитване вх.№ ДОИ15000115ВН/24.04.2015г. на [ЮЛ], представяно от заместник председателя К. П. Б., при спазване на дадените указания.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [ЮЛ], представяно от заместник председателя К. П. Б. сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) – възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.