Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. Д. М. против заповед рег. № 8121К- 4916/02.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) служебното правоотношение на М. е прекратено по собствено желание. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е оттеглено. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят М. е държавен служител, инспектор, временно преназначен на длъжност полицейски инспектор ІV степен в група „Оперативна дежурна част“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- С..

На 03.11.2015 г. М. подава до министъра на вътрешните работи заявление вх. № 517р-18144/ 03.11.2015 г., с което моли служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по собствено желание, считано от 03.12.2015 г. Заявлението е получено от органа по назначаването на 05.11.2015 г. и на 11.11.2015 г. същото е разпределено от министъра за издаване на проекто-заповед (отбелязване върху заявлението). Със заявление вх. № 517р-18580/09.11.2015 г. служителят оттегля предходното заявление, като изрично заявява, че не желае първото заявление да се взема под внимание. С това заявление органът по назначаването се запознава на 16.11.2015 г. (отбелязване върху документа). На 02.12.2015 г. министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121 К-4916/ 02.12.2015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на М. на основание чл. 226, ал. 1, т. 4...