Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” - [населено място] /ГДИН/, подадена чрез юриск. Дойчинова, срещу решение № 128/23.06.2016 г. по адм. дело № 316/2014 г. по описа на Административния съд – гр. К.. В касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се оспорва решението в осъдителните му части и се излагат доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът неправилно и формално е приложил разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), и е направил необосновани изводи. Претендираните неимуществени вреди от Б. М. не били доказани, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Поддържат се доводи, че съдът при постановяване на решението си не се е съобразил, че дейността на администрацията в едно пенитенциарно заведение не е типичната административна дейност, тъй като функцията й е свързана с изпълнението и прилагането на специфичните норми, регламентиращи наказателно-изпълнителна дейност. В този смисъл и на практика, в действията на затворническата администрация, обективно се съдържат властнически елементи, но те не са типичната дейност на администрация по смисъла на АПК. Счита се, че използването на помощни средства по време на свиждане на ищеца с негови близки неправилно е прието от съда като ограничаване на правото му на свиждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Н. М. не се представлява и не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество...