Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „- С. чрез юриск.Г. Х. срещу решение № 11 от 14.01.2016г., постановено по адм. д. № 313/2015г. по описа на АС-Враца в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на К. Т. И., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] сумата от 3000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при престоя му в затвора – В. за периода м. октомври 2011г.- 19.06.2013г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на лекарите в Затвора-В. да му осигурят изписани лекарства за поддържащо лечение на заболяването му „ соларна полиморфна ерупция“, както и за сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.06.2010 г. –края на м. март 2012 г., причинени на ищеца от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да осигури на затворника храна, съобразена с изповядваната от него религия „мюсюлманство“.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, Моли ВАС да отмени същото и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от К. И. искове като неоснователни и недоказани.

Срещу същото съдебно решение, но в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на лишения от свобода срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- [населено място] за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за сумата над 3 000 лв до пълния претендиран размер от 50 000 лв. по първия обективно съединен иск, както и за сумата над 3000 лв до пълния предявен размер по втория иск в размер на 50 000 лв, касационна жалба е предявил и ищецът К. Т. И.. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли решението в атакуваната от него част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество и уважи и двата, предявени от И. обективно съединени иска в пълния им претендиран размер.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не се представлява. От същия чрез юриск.Луканова по делото е депозирано писмено становище по същество, в което са развити съображения за основателност на жалбата на този касатор, съответно – неоснователност на предявената от И. касационна жалба.

Касационният жалбоподател К. Т. И., редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на К. И. и частична основателност на жалбата, предявена от ГДИН.

Касационните жалби са предявени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от тях части, поради което са допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на И. е изцяло неоснователна. Съображенията на ВАС за това са следните :

Атакуваното в настоящото производство съдебно решение е постановено, след като с Решение № 7454/19.06.2015 г. по адм. д. № 4119/2014 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 23/25.10.2013 г. по адм. д. № 339/2013 г. по описа на АС - Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд за събиране на нови доказателства.

АС - Враца е сезиран с два, обективно съединени иска, и двата - по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от К. И., уточнени допълнително като основание и период с допълнителни молби от 09.07.2013 г., 17.07.2015 г. и в съдебно заседание от 16.09.2015 г. Първият иск е за сумата от 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца за периода 08.06.2010 г. – 19.06.2013 г. и явяващи се резултат от незаконосъобразното бездействие на ГДИН и лекарите в медицинския център при затвора – В. в този период да осигурят на И. адекватни медицински грижи и предписаните му от престоя му в специализирани болници лекарства като поддържаща терапия за констатираното му заболяване „ соларна полиморфна ерупция“. Вторият иск е за присъждане на сумата от 50 000 лв, съставляваща обезщетение за причинените на И. неимуществени вреди, причинени му в периода м. януари 2007г. – м. март 2012 г. в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническите администрации в местата, в които И. е бил задържан или изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода „ в този период да му осигурят храна, съобразена с религиозната му принадлежност – активно изповядване на ислям, т. е. храна без свинско месо и приготвена по начин, гарантиращ че не е налице допир със свинско месо.

С обжалваното решение АС - В. е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- [населено място] да заплати на К. Т. И. обезщетение за претърпените от него в качеството му на лишен от свобода в Затвора – [населено място], неимуществени вреди в резултат на бездействието на лекарите при Затвора – В. да осигурят на ищеца поддържащо лечение за диагностицираното му заболяване „соларна полиморфна ерупция“ в размер на 3000 лв, както и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. при престоя му в затворите за периода от 08.06.2010 г. – края на март 2012 г. и причинени му от незаконосъобразното бездействие на затворническите служители да му осигурят храна, съобразена с изповядваната от него мюсюлманска религия в размер на сумата от 3000 лв .Със същото решение административният съд е отхвърлил всеки един от двата обективно съединени иска за сумите над 3000 лв до пълния предявен размер на всеки от исковете от по 50 000 лева.

За да стигне до този правен резултат и след подробно обсъждане на събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е приел следното от фактическа и правна страна : По първия обективно съединен иск :

Административният съд е заключил, че този иск е доказан по основание, доколкото са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за исковия период.

Съдът е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че още към датата на превеждане на И. в Затвора – [населено място] същият е уведомил медицинските органи към Медицинския център на същия затвор, че боледува от слънчева алергия с установена му вече медицинска диагноза. Въпреки този факт и след като през м. октомври 2011 г., при поредното постъпване на ищеца в специализирана болница, отново е поставена същата диагноза : „ соларна полиморфна ерупция“ и ищецът е изписан от стационар с указания за прилагане на поддържащо лечение, такова не му е било прилагано за исковия период в пълния, предписан му обем. Съдът е приел за установени горните обстоятелства, базирайки се както на събраните по делото гласни доказателства, така и на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.На база горното съдът е заключил, че по делото е установено наличието на първата, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди –незаконосъобразно бездействие на лекарите от медицинския център към затвора – В./ които според съда са част от затворническата администрация на същия затвор / за осигуряване на предписани на ищеца медикаменти за исковия период. АС-Враца е приел, че са налице и останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпили са реално вреди за ищеца от вида на твърдените и тези вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с доказаното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Приемайки че предявеният иск е доказан по основание, съдът, съобразявайки периода на търпене на вредите – година и осем месеца и обстоятелството, че за този период не е установено развитие на болестта към по-тежък стадий, е определил размер на дължимото обезщетение предвид критериите на чл. 52 от ЗД - 3000 лв. По втория обективно съединен иск :

АС-Враца е заключил, че този иск също е доказан по основание, но само за част от исковия период - т. е. само за периода на престоя на ищеца в Затвора –В., но не и за престоя му в Затвора – С.. За престоя на К. И. във В. затвор съдът е приел за доказано твърдяното от него незаконосъобразно фактическо бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода, изповядващи различни религии, имат равни права. Доколкото според съда осигуряване на храна без свинско месо за мюсюлманите съставлява част от правото им на свободно и равно изповядване на религията, съдът е приел, че с неосигуряването на подобна храна без свинско месо е нарушена разпоредбата на чл. 167, ал. 4 от ЗИНЗС. Отделно от гореизложеното съдът е приел, че неосигуряването от страна на затворническата администрация на В. затвор на подходяща храна с оглед заявената от затворника религиозна принадлежност, съставлява и нарушение на чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека, която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария е част от вътрешното право, ползващо се с приоритет пред тези норми от националното законодателство, които й противоречат. Съдът е прел за доказано горното незаконосъобразно фактическо бездействие само за периода от 08.06.2010 г./постъпването на И. в затвора – В./ до м. април 2012 г., като за този период е заключил, че за ищеца е настъпила и реална вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от неосигуряване на храна без свинско месо - И. е бил лишен за този период от пълноценно хранене, избягвайки част от общата храна, съдържаща свинско месо, което се явява според АС-В. ограничение, надвишаващо допустимото за изтърпяваното от него наказание., още повече, че за затворническата администрация не е невъзможно и не съставлява прекомерно усилие просто да замени за ищеца един продукт с друг при осигуряване на дължимия му се хранителен порцион. Изхождайки от срока на търпене на вредите – една година и девет месеца, както и от липсата на доказателства за трайно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца за този период като резултат от търпените от него вреди, административният съд е определил справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетение в размер на 3000 лв, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния претендиран размер от 50 000 като неоснователен.

Касационната жалба на касатора Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-С. е частично основателна.

Правилен е изводът на АС-Враца за доказаност и на двата иска по основание, съответно – за наличието на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано съдът е заключил, че именно ГДИН е надлежното юридическо лице, което отговаря за бездействието на директора на медицинския център при Затвора – В. да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбите на чл. 149 от ППЗИНЗС и чл. 62 и сл. от Наредба № 2 от 22.03.2010 за условията и реда за медицинското обслужване н местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, дейността на медицинските центрове към затворите се координира и контролира от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“, а съгласно чл. 4 от същия правилник снабдяването с лекарства в лечебните заведения се организира от ГДИН и от началника на съответния затвор. Правилно и при вярна оценка на надлежно събраните доказателства, в т. ч. и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, административният съд е приел, че за исковия период на К. И. не са били предоставяни изписаните му от лекарите поддържащи лекарства за диагностицираното му заболяване „соларна полиморфна ерупция. Обосновано съдът е приел, че от това бездействие за ищеца реално са настъпили вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, неудобства и негативни изживявания, свързани с невъзможността за разходки на открито, които са в пряка причинно-следствена връзка с неосигуряването на поддържащите медикаменти. Въпреки горното, настоящият касационен състав на ВАС намира, че АС-Враца, в нарушение на чл. 52 от ЗЗД е определил по-висок от справедливия за конкретния случай размер на дължимото обезщетение. С оглед периода на търпене на вредите –само слънчевите месеци от исковия период, както и предвид факта, че на И. все пак са осигурени част от поддържащите лекарства, настоящият състав на ВАС намира, че размерът на обезщетението по първия, предявен срещу ГДИН иск, следва да бъде намален от 3000 на справедливия размер от 2000 лева.

Обосновано АС-В. е заключил, че и вторият иск на И. срещу ГДИН е доказан по основание – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие да се осигури гарантираната от чл. 9 от ЕКПЧОСсвобода на изповядване на религията, предвидена и с разпоредбата на чл. 167, ал. 4 от ЗИНЗС. Правилно административният съд е приел, че, доколкото осигуряването на храна, съобразена с изповядваната религия, е част от разбирането за свобода на религиозното самоопределение, то неосигуряването на храна без свинско месо съставлява незаконосъобразно бездействие да бъде изпълнено задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. От същото бездействие за ищеца са настъпили вреди от вида на твърдените. Неправилно обаче АС-Враца, предвид недоказаността на тежки последици за ищеца от неконсумирането на свинско месо, както и предвид факта, че същият е преместен в затвора - В. с цел осъществяване на интензивни контакти с негови близки, осигуряващи му при свижданията храна според предпочитанията му, е определил размер на дължимото обезщетение за исковия период – 3000 лв. Справедливият размер на това обезщетение според настоящата касационна инстанция с оглед критериите по чл. 52 от ЗЗД е в размер на 1 500 лв.

Предвид гореизложеното касационната жалба на К. И. срещу съдебното решение в отхвърлителната му част се явява абсолютно неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде частично отменено: по първия иск – за сумата над 2000 лв, а по втория иск – за сумата над 1500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11 от 14.01.2016г.,постановено по адм. д. № 313/2015г. по описа на АС-Враца В ЧАСТТА МУ, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-С. е осъдена да заплати на К. Т. И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода м. октомври 2011г. - 19.06.2013г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да му осигури изписани лекарства за поддържащо лечение на заболяването му „ соларна полиморфна ерупция“ за сумата над 2000 / две хиляди / лв до присъдения размер от 3000 /три хиляди / лв, както и В ЧАСТТА МУ, в която ГДИН е осъдена да заплати на К. Т. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.06.2010 г. –края на м. март 2012 г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да осигури на затворника храна, съобразена с изповядваната от него религия „мюсюлманство“ за сумата над 1500 / хиляда и петстотин/ лв до присъдения размер от 3000 лв и, вместо него,ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Т. И., понастоящем в Затвора – В., срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие да му бъдат осигурени предписани му медикаменти за поддържащо лечение за заболяването „ соларна полиморфна ерупция”, претърпени в периода м. октомври 2011г. -19.06.2013 г., за сумата над 2000 /две хиляди/ лв до присъдения размер от 3000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Т. И., понастоящем в Затвора – В., срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица от Затвора – В. изразяващо се в неосигуряване на храна, съобразена с изповядваната от него религия „мюсюлманство” за сумата над 1500 / хиляда и петстотин/ лв до присъдения размер от 3000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 14.01.2016г.,постановено по адм. д. № 313/2015г. по описа на АС-Враца в останалата му част.

Решението е окончателно.