Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК8 и е образувао по касационната жалба Щ. С. Р. със съдебен адрес [населено място] [улица], кант. 369 против решение № 3910 от 05.06.2015г., постановено по адм. д. № 7447 по описа за 2014г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Щ. С. Р. против решение № 2 – 361 от 25.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена нейната принадлежност към органите по чл. 1 от закона лица като «агент» с посочен в решението псевдоним. Съдът е приел, че производството е започнало по повод писма изх. № 24 – 00 – 2 от 10.01.2014 г. и изх. № 2400 – 190 от 13.03.2014 г. на ректора на Технически университет - С.. С второто писмо е изпратена до Комисията справка за лицата, извършвали публична дейност в Техническия уневерсите и неговите поделения, за периода след 10.11.1989 г. до 31.01.2012 г. С Решение № 2 - 361 от 25.06.2014 г. на Комисията е обявена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона. В административния акт е посочено, че същата е била вербувана на 21.09.1979 г., регистрирана на 05.10.1979 г. Според съда документите, въз основа на които е установена принадлежността по чл. 1 от Закона са собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил я щатен служител, съдържащи се в лично ІА – 33456 и в работно дело ІР – 11488; рег. Дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. И обр. 6; писмо вх. № 1696 от 29.03.21990 г. с предложение за унищожаване личното и работното дело на агент «З.». Същата е снета от действащия оперативен отчет през 1990 г. Въз основа на установените чрез писмените доказателства, заключение на графологическа експертиза и показания на разпитани свидетели факти, съдът е направил извод за законосъобразност на на оспорения индивидуален административен акт.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, в съответствие със закона и установената съдебна практика по прилгането му са изводите за законосъборазност на решение № 2 – 361 от 25.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правилни са изводите относно формата на административна компетентност, при която действа органът, както режимът вкойто същия се произнася за наличието или липсата на принадлежност. Провелни се приема, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от Закона и решението на Комисията, с което завършва това производство имат регистрационен характер, като комисията действа при уславията на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 24 от Закона принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител, или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като агент, за какъвто е обявен оспорващия, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в чл. 1 от Закона органи. Това обстоятелство се установява въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност.

След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдпроизводствените правила, изразяващи се в неизискване на оригиналите на сведенията от личното досие на касационната жалбоподателка с оглед лишаване от възможност за оспорването им, Изводите на съда за неоснователност на оспорването против решението на комисията, установяващо принадлежност към органите по чл. 1 от закона не се основават само на посочените сведения, а и на другите документи по чл. 25 от с. з. Дори и при надлежно оспорване и оборване на истинността на тези документи, законосъборазността на административния акт следва да се прецени на базата на всички съществуващи писмени доказателства по чл. 25 от закона. Такива са установени и обсъдени както в хода на адимнистративното производство, така и в хода на съдебното производство. Истинността на посочените сведения би имала пряко отношение само към въпроса за действително осъществяваната дейност като сътрудник на органите по чл. 1 от закона, но това обстоятелство, съобразно специалните изисквания към административното поризводство, неговия регистрационен режим, не подлежи на извършване. С оглед изложеното решението на АССГ следв ада се остави в сила. Водим от горното, Върховниятадминистративен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3910 от 05.06.2015г., постановено по адм. д. № 7447 по описа за 2014г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.