Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] против Решение № 1359/21.06.2016 г., постановено по административно дело № 1359/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението се оспорва в частта, с която отменен Ревизионен акт № Р-08-1402227-091-01/22.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 97/14.04.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място], с който на [фирма] са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04.2013 г. и м. 07.2013 г. общо в размер на 85 247, 84 лева и лихви за забава в размер на 13 119, 44 лева, и приходната администрация е осъдена за разноски.
В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че събраните доказателства неправилно са ценени от съда, не са разгледани и обсъдени всички доводи на страните, което е довело до погрешни правни изводи относно реалност на спорните доставки по фактурите, издадени от [фирма] и от [фирма]. Изложени са доводи за това, че по тези доставки не били установени фактите относно превоза и складирането на стоките, както и конкретните данни, свързани с предаването им на получателя. Оспорва се валидността на фактурите, както и се твърди, че по делото не е установен произхода на стоките. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт А. П, която по съображения, изложени в писмена защита моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] се представлява от адвокат В. К, която я оспорва по съображения, развити в писмена становище, като моли съдебният акт, в оспорената му част да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е очертал и обстойно е разгледал основния спор между страните, а именно : налице ли са реално извършени доставки на стоки между дружеството жалбоподател и неговите доставчици – [фирма], [фирма] и [фирма], даващи основание за издаване на фактурите, по които [фирма] е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са твърденията, развити от касационния жалбоподател за погрешна преценка на събраните доказателства. Съдът е извършил съответните процесуални действия по събиране на относимите и допустими доказателства, след което ги е анализирал обстойно и е извършил съответните им фактически установявания. Така, въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаните заключения по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил следните факти :
Между ревизираното дружество и [фирма] и [фирма] са съществували търговски отношения за продажба на царевица въз основа на сключени по между им договори, съдържащи всички необходими реквизити, конкретизиращи сделките. Представени са и декларации за произход и добра земеделска практика, което изискване е разписано в чл. 28 ЗСТЗ отм. , Установено е, че тези двама доставчици са разполагали с фактурираните количества царевица, като са установени техните предходни доставчици. Към спорните фактури са представени още приемо-предавателни протоколи, съдържащи подпис и печат на страните по сделките; фактури за извършения транспорт на стоките; товарителници, с посочени в тях място на натоварване и на разтоварване, вид и количество на стоката, имената на шофьора, регистрационния номер на превозното средство; пътно-прехвърлителни разписки с реквизити, съответстващи на товарителниците и кантарни бележки. Установен е механизмът на транспортиране на стоките чрез превоза им от трети лица – дружествата [фирма] и [фирма], които са представили документи, като напълно съответстват на представените от ревизираното лице и неговите доставчици. Превозвачите са разполагали с необходимата материално – техническа и кадрова обезпеченост да осъществяват превоз на стоки от вида на процесните. Установени са и физическите лица, които са управлявали превозните средства, и които към релевантните периоди са работили като шофьори при дружествата – превозвачи. След анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, правилен е изводът на съда за това, че е установено отделянето на стоките и тяхното прехвърляне, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Независимо, че се касае за частни документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила, то следва да се отбележи, че същите са били представени както от ревизираното дружество, но така също и от доставчиците, и от превозвачите на стоките, при това още в хода на проведеното ревизионно производство, следователно тези документи не са били съставени единствено за целите на съдебното обжалване на ревизионния акт. Обосновано, в съдебното решение е акцентирано и на обстоятелствата за извършено по банков път плащане по спорните фактури, както и на последващата реализция на стоките, установена от вещото лице и от представени в тази насока писмени документи, които обстоятелства се явяват допълнителна индиция за реалност на доставките.
Предвид на изложените по-горе фактически установявания, съдебният състав е достигнал до съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и които обосновават материалната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта му относно фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]. В хода на проведеното ревизионно и съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи реалност на доставките от посочените две дружества. Налице са договори за продажба на стоките; установено е, че доставчиците са разполагали със съответните количества стоки, както и начинът на тяхното транспортиране; фактурите съдържат всички законоустановени реквизити и са надлежно осчетоводени от доставчика и от получателя; налице са двустранно подписани от страните по доставката документи, удостоверяващи реалното предаване на стоките в разпореждане на [фирма], както и не е спорно, че стоките са заплатени от негова страна. Извършени са и последващи облагаеми сделки с получените стоки, които са били продадени на клиент на ревизираното лице, от които сделки същото е реализирало печалба.
Предвид установените факти и в отговор на възраженията на приходната администрация, Административен съд – Варна обосновано се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела С - 80/11 и С – 142/11. Съгласно посоченото решение, отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит може да се направи само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, като в тези случаи в тежест на данъчната администрация е да докаже, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че доставката е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай, по делото не са представени доказателства, които да сочат на обективни данни за извършване на сделките от страна на ревизираното дружество с измамна цел.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1359/21.06.2016 г., постановено по административно дело № 1359/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.