Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на З.А от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Н.И,против решение 335/06.10.2017г. по адм. дело № 407/2017г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена нейната жалба срещу Заповед № РД-18-ДС-44 от 09.06.2017г. на Областен управител на О. В за прекратяване на тръжна процедура за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни твърдения, че съдът неправилно не установил, че оспорената заповед на областния управител е постановена без наличие на правното основание на чл. 46 от Правилник за приложение на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ППЗДС/,а именно при липса на възникнали обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга.По тези съображения касаторът моли ВАС да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена или да върне делото на друг състав на съда със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът не изпраща процесуален представител.В писмена молба поддържа касационната жалба.
Ответниците - Общински съвет - Кюстендил, П.К и Б.А, не заявяват становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и че е мотивиран.Намира, че процедурата е проведена в съответствие с правилата, определени в ППЗДС и че административният орган е приложил правилно материалния закон и обосновано, с оглед доказателствата по делото е приел, че е налице хипотезата на чл. 48б от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) поради участие на свързани лица, което е недопустимо. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е сезиран с жалба от настоящия касатор /и на двамата други участници в търга/,против Заповед № РД-18-ДС-44 от 09.06.2017г. на Областен управител на О. В, с която е прекратена тръжна процедура, открита със Заповед № РД-18-ДС-32/12.04.2017г. на Областен управител на област В. в частта за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ обект № 1: Поземлен имот № 005092 в землището на с. З. с ЕКАТТЕ 30606, м.“Църквище“ с площ 1 124 кв. м.,начин на трайно ползване:друга селскостопанска територия, категория на земята неполивни условия: осма, урегулиран в УПИ № II в кв. 5 по плана за регулация и застрояване, ПУП, одобрен със заповед № 604/30.04.2015г. на Кмета на О. В, с предназначение за ваканционно селище.
Като фактическо основание в нея е посочено, че свързаността на Б.А и П.К /син и баща/, констатирана след отваряне на ценовите предложения, прави невъзможно приключването на търга, а като правно - чл. 32, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и чл. 46 от ППЗДС, във вр. чл. 48б от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ).
Съдът приел жалбата за допустима и я разгледал по същество.
От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че заповед № РД-18-ДС-32/12.04.2017г. на Областен управител на област В. е надлежно публикувана и че комисията, назначена със заповед № РД-18-ДС-32/12.04.2017г. на Областен управител, е провела заседание на 19.05.2017г. за разглеждане на подадените три предложения : на З.А ,П.К и Б.А .Установил, че комисията съставила протокол от 19.05.2017г.,в който констатирала, че са изпълнени изискванията за оповестяване на търга и е спазено изискването на чл. 51 от ППЗДС за подаване на поне едно заявление, като в случая трите заявления са и редовни от формална страна .Констатирал, че след това тя пристъпила към отваряне на пликовете и след отваряне на ценовите предложения, Б.А завил пред комисията, че е син на П.К и „възнамерява да се откаже от покупката на имота в полза на баща си”, след което двамата напуснали залата.С оглед горното комисията предложила на Областния управител да изиска удостоверение за родствени връзки между тези лица от О. В - с цел установяване наличието или липсата пречка по смисъла на чл. 48б от ЗДС, във вр. § 1а, т. 6 от ДР на ЗДС и § 1, т. 13 от ДР на Закон за публичното предлагане на ценни книжа.Приложено било удостоверение за родствени връзки изх. № 0600-41/17/ от 30.05.2017г. на О. В, установяващо пряка родствена връзка между двамата –такава на баща и син, с оглед на което комисията приела, че те са свързани лица по смисъла на § 1а, т. 6 от ДР на ЗДС и § 1, т. 13 от ДР на Закон за публичното предлагане на ценни книжа и съгласно тези разпоредби нямат право да са самостоятелни участници в една и съща тръжна процедура за имоти частна държавна собственост, поради което класирала на първо място третият участник. С оглед горното и на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и чл. 46 от ППЗДС, във вр. чл. 48б от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), с оспорената заповед областният управител прекратил тръжната процедура.
От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 44, ал. 2 и чл. 48, ал. 1 от ЗДС и чл. 55, ал. 1 от ППЗДС и при спазване на установената от закона писмена форма.Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспорения акт, в която връзка съобразил и препращането към протокола на комисията за провеждане на търга.По съществото на спора съдът обосновал извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 48б от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), съгласно който свързани лица не могат да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при разпореждане с имоти или части от имоти – частна държавна собственост, а в случая е безспорно установено участието на свързани лица в процесната тръжна процедура.Съобразил и че разпоредбата е императивна и при установяването на тези обстоятелства, Областният управител правилно е издал оспорената заповед за прекратяване на тръжната процедура.По тези съображения отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, не е допуснато нарушение на материалния закон, като в случая се налага излагане на допълващи мотиви:
Съгласно приложимата за случая материалноправна разпоредба на чл. 46 ППЗДС в относимата редакция, при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата.
От друга страна, съгласно чл. 48б от ЗДС (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.), свързани лица не могат да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при разпореждане с имоти или части от имоти - частна държавна собственост, като съобразно § 1а, т. 6. (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от Допълнителни разпоредби на същия закон, "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закон за публичното предлагане на ценни книжа, каквито са :лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество, или лицата, чиято дейност се контролира от трето лице, или лицата, които съвместно контролират трето лице, или съпрузите, роднините по права линия без ограничения, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватовство до четвърта степен включително.Няма съмнение, че настоящият случай попада във второто предложение на последната хипотеза, поради което изведеният от съда извод за законосъобразност на процесната заповед е правилен.
От друга страна, при това положение действително е било невъзможно приключване на търга, като съображенията на касатора, изведени от Тълковния речник на българския език за смисъла на думата "невъзможно" не водят до извод в противоположния смисъл. ВАС е имал възможност да посочи /така напр. в решение № 13130 от 04.12.2015 г. по адм. д. № 15843/2014 г., ІV ОТД. НА ВАС, по основен въпрос за невъзможно приключване на търг, че в Допълнителните разпоредби на ЗДС и в ППЗДС няма легално определение на това понятие, поради което съдът следва да приложи общоприетия и общоупотребим смисъл на това понятие, като съобразно Тълковния речник на българския език думата "невъзможно" е наречие, означаващо, че не съществува възможност да се осъществи нещо. Като синоними на думата "невъзможно" се употребяват наречията: неизпълнимо, непреодолимо, неприложимо, неосъществимо, немислимо, нетърпимо, невъобразимо, нереализируемо и невероятно. Пак там е посочена и практика на Върховния административен съд за тълкуване и прилагане на чл. 46 от ППЗДС, че това обстоятелство следва да е от естество, обективно препятстващо провеждането докрай на процедурата по обявения търг, тоест преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица. Целта на чл. 46 от ППЗДС е да създаде гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури, поради което в тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност, като липсата на предвиденото в разпоредбата условие е правоизключващ прекратяването на процедурата факт, независимо от преценката за евентуалната необходимост то да бъде разпоредено. Настоящият съдебен състав споделя това становище и счита, че няма основание за отклонение от установената съдебна практика.
По неконкретизираното в настоящата жалба възражение, че е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът следва да посочи, че е съществено само това нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато от съда, той би достигнал до различни фактически или правни изводи при решаването на правния спор.Настоящият случай не е такъв.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 335/06.10.2017 г. по адм. дело № 407/2017 г. на Административен съд Враца.
О. Б. У. искането на З.А от [населено място] за разноски по делото. Решението е окончателно.