Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП).
Образувано е по касационна жалба на Е.М срещу Решение №2366/10.04.2018г., постановено по адм. дело №11504/2017г. по описа на Административен съд София-град. Посоченото в жалбата „несъгласие“ с решението въвежда касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение.
Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане - Красно село, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Миронова срещу Заповед №ЗСПД/Д-С-КС/374/21.07.2017г. на директора на Дирекция „социално подпомагане“- Красно село, потвърдено с Решение №22-РД 06-0172/11.09.2017г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град.
Началото на административното производство е сложено с подаването от Е.М на молба-декларация от с вх№ЗСП/ДІСІКС/374 от 30.06.2017г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП за „съдебни такси, държавни такси, адвокатски и др.“ Към молбата-декларация не са приложени писмени доказателства.
По повод заявлението, социални работници от Д“СП“ – Красно село са посетили адреса, който е посочен като постоянен и настоящ на заявителката на [улица], но не са я намерили, тъй като тя не живее на този адрес. Д. адрес е неизвестен. Оставени са уведомления, но Миронова не се е явила за извършване на социална анкета в Дирекция “СП“.
С. З №2ЗСП/Д-С-КС/374/21.07.2017г. на директора на дирекция „СП“ – Красно село е отказана еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП с мотив, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Посочено е, че не е осъществена социална анкета, тъй като лицето не живее на настоящия си адрес, съвпадащ с постоянния такъв и е с неустановено местоживеене. Не са представени документи в подкрепа на твърдението, че е налице нужда от исканата помощ. С Решение №22-РД06-0172/11.09.2017г. на директора на РДСП - София, заповедта за отказ е потвърдена.
За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора, съдът е обосновал тезата, че на Миронова правилно е отказана търсената помощ поради възпрепятстване на извършването на социална анкета и липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Обжалваното решение не страда от пороци и е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни.
Обосновано, въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон, решаващият съдебен състав е формулирал правилен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), с оглед констатираните пречки от страна на заявителката за установяване наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), обуславящи отпускането й. Преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е обусловена от създадените препятствия от страна на жалбоподателката да бъде извършена от социалните работници (два пъти посетили посочения адрес - на 04.07.2017г. и на 10.07.2017г.) изискуемата съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСП социална анкета (по смисъла и съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП), като след второто уведомление тя не се е явила за справка в Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село(т. е. в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 5 ППЗСП, посочена от директора като правно основание в заповедта).
Извън горното, анализът на събрания доказателствен материал налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за подпомагане на Е.М, защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право!) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. В молбата-декларацията заявителката е посочила като фактическо основание за искането за отпускане на търсената социална помощ - „ за съдебни такси, държавни такси, адвокатски и др.“, което не е основание и предпоставка за отпускане на еднократна помощ по смисъла на разпоредбата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Е.М отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2366/10.04.2018г., постановено по адм. дело № 11504/2017 г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.