Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране срещу Решение № 411/01.03.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3205/2017 г., отменящо решение на съвета по протокол № 138 от заседание, проведено на 26.05.2017 г., потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП по протокол № 8 от заседание, проведено на 21.09.2017 г., с което е отказано вписването на Г.Ж в регистрите на проектантите с пълна проектантска правоспособност и преписката е изпратена на УС на КИИП за постановяване на акт по заявлението на Железова при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът Г.Ж е на позиция за неоснователност на оспорването.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. За признаването на пълна проектантска правоспособност на проектанти, притежаващи ограничена правоспособност, е необходим стаж по специалността, придобит при осъществяването на дейност според изискванията, регламентирани в чл. 7, ал. 5, съответно т. 1 и т. 2 ЗКАИИП. Точка втора на текста установява две алтернативни условия, на които трябва да отговаря проектантът, второто от които е наличието на 4-годишен стаж като служител по служебно или трудово правоотношение на основен трудов договор на длъжност, за която се изисква съответното образование.
2. Заявлението на Железова за вписване в регистъра на проектантите с ППП към секция „Конструкции на сгради и съоръжения“ по част „Строителни конструкции“ е подадено до камарата на основание чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗКАИИП; декларирана е заеманата длъжност в администрацията на община В., дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, отдел „Архитектура“ на длъжност „Главен експерт – част „Конструктивна“. Решаващото съображение, мотивиращо отказа на УС за вписване в регистъра, е липсата на доказателства за 2 години стаж след ОПП.
3. УС на КИИП като орган по проверка на условията за придобиване на ППП по същество не е разгледал искането в относимата към основателността му хипотеза, нито в хода на производството е дал изрични указания на заявителката за отстраняване на недостатъците в него, в частност – за представянето на доказателства, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 7, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗКАИИП.
а. Ангажирането на доказателства за тях едва при съдебното оспорване не санира констатираните от съда пороци на решението на УС на две основания – от една страна, органът не може да черпи права от собствения си процесуален пропуск да изясни всички факти от значение за правото да се придобие ППП (чл. 30, ал. 2 и чл. 35 АПК), а от друга – възможността на страната да установи условията за издаване на позитивно решение по заявлението не е преклудирана от произнасянето на органа.
б. Затова, макар и с неправилно позоваване на чл. 142, ал. 2 АПК, верен по правния си резултат е подходът на съда да цени доказателствата относно заеманата от Железова длъжност и изискванията към нея – допълнително споразумение по трудовия договор с администрацията и длъжностната характеристика. Тъй като удостоверените тях факти са съществували още преди подаването на искането за вписване, те не са нови по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК.
в. В случая е извършена оценка на новопредставени доказателствени средства, обективиращи факти относно действителното правно положение, на което, при липсата им, би противоречал както отказът на УС, така и съдебното решение. Допустимостта от събирането им следва от чл. 171, ал. 2 АПК.
4. При установената продължителност на стажа на Железова – повече от 4 години след придобиването на ОПП като служител по трудово правоотношение на основен трудов договор с общината на длъжност, за която се изисква висше образование с професионална област инженерна и ПГС, съответно на материалния закон е заключението на съда, че искането до камарата удовлетворява предпоставките за ППП по чл. 7, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗКАИИП.
5. Неотносим към правилността на съдебното решение е основният довод на касатора, черпен от кода на длъжността по Националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. Правно значими за преценката относно съществуването на фактическия състав за придобиването на ППП са индивидуализацията на длъжността и изискванията към нея по конкретното правоотношение.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411/01.03.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3205/2017 г. Решението е окончателно.