Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.И, от [населено място], област [област] против решение № 1523 / 28.06.2018 г. по адм. дело № 913 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ЗД / Д – РВ – 022 / 29.01.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 26 и чл. 27 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не са отпаднали рисковете във връзка с извеждането на малолетното дете А. в приемно семейство, а направените постъпки за сближаване на нейните биологични родители сами по себе си не могат да обосноват възникването на нова подходяща семейна среда.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че със заповед № ЗД / Д – РВ – 022 / 29.01.2018 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, въз основа на социален доклад от същата дата,...