Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.В - член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена срещу решение № 4288 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 4606/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Я.П е отменено решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ-26/05.04.2017 г., издадено от касатора в качеството му на упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна поради следното:

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд, а правните му изводи изцяло се споделят.

Установява се, че подаденото заявление от Панайотова е редовно и съдържа законовите реквизити. То съдържа описание на исканата информация и предпочитаната форма за предоставянето й. Със заявлението е поискана информация за разпоредителната част на всички лицензии, издадени на посочено дружество ("Енерго-П. П" АД), с която се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания.

Отказът на административния орган да предостави тази информация е мотивиран с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като след уведомяването му третото лице не е дало съгласие. Няма спор, че в конкретния случай исканата информация е "обществена" по смисъла на закона. При получаване на изричен отказ от третото лице за даване на исканата информация, касаеща неговите интереси, административният орган е длъжен да не я разкрива, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая, от една страна е налице такъв изричен отказ, а от друга заявителят се е обосновал за наличието на надделяващ обществен интерес. П. съдът е приел, че административният орган не е изложил съображения, от които да се направи извод, че се засягат интереси на третото лице и че не е налице надделяващ обществен интерес. О. съдът е посочил, че административният орган е трябвало да предостави информацията, като се съобрази с чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ.

Параграф 1, т. 5, б. „е” от ДР на ЗДОИ презюмира наличието на надделяващ обществен интерес в такава ситуация. Съгласно нормата, такъв интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Описаните правни условия са налице в разглеждания случай: иска се обществена информация от публичноправна организация, свързана с условията, при които е позволено на посоченото дружество да извършва дейност и по електроразпределение и електроснабдяване, поради което искането за достъп до обществена информация е следвало да бъде уважено изцяло.

Предвид изложеното липсват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на делото е основателно искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на които следва да се осъди КЕВР.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4288 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 4606/2017 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Я.П сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно.