Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) във връзка с § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район „Младост“, О. В срещу Решение № 1099 от 23.05.2018г., постановено по адм. д. № 753/2018г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е прогласена за нищожна Заповед № 064 от 16.02.2018г., с която се прекратяват наемните отношения между район „Младост“, О. В като наемодател и В.Д, и нейните две деца – Т.Ч и М.Ч, като наематели на общинско жилище, находящо се на адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради изтичане срока на договора и поради неизпълнение от Димитрова на задълженията й по чл. 14 ал. 8 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища за представяне на декларации за семейно и имотно състояние за 2016 и 2017г.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед не е нищожна и не противоречи на влезнало в сила съдебно решение, тъй като с предходното решение е отменена предишна заповед на същото основание, но посочва, че когато е отменен оспореният акт, не създава задължение за органа за непроизнасяне при новонастъпили обстоятелства, каквито твърди при издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Твърди и че са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената в това производство заповед, а именно изтичане на договора за наем на наемателката в общинското жилище към м. 06.2016г., както и неподаването на декларации за имотно състояние за...