Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 ал. 1 т. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по касационна жалба от М.М от [населено място] против решение № 51 от 29.01.2018г. по адм. дело № 433/2017г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на М.М с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД – 10 – 646 от 06.04.2017г. на Кмета на община П., с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Ж. П“ и М.М за общинско жилище – апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], ет. [номер].

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че АС – гр. П. е разгледал едностранно и непълно доказателствата по делото. Твърди се неправилен извод в оспореното решение за наличие на основания за издаване на заповедта. Напротив жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при нарушения на административно производствените правила и в противоречие със целта на закона, както и се оспорва наличието на нарушения на добрите нрави, като посочва, че пороците на заповедта са толкова тежки, че водят до нейната нищожност. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

О. К на община П. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1...