Касаторът Б.А моли да бъде отменено като неправилно решение № 2284/04.04.2018г. по адм. д. № 12909/2017г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 17-4332-007422/25.10.2017г. на Г.Б – началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка временно изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникцата по касационната жалба Г.Б – началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания в нея по чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Атанасов против заповед № 17-4332-007422/25.10.2017г. на Г.Б – началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка временно изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП за това, че като е изгубил всичките си контролни точни, губи придобитата си правоспособност и не е върнал свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. В заповедта е прието, че с влезли в сила наказателни постановления от 5.11.2009г., 30.08.2010г., 9.09.2010г., 1.02.2011г., 5.11.2012г. и 20.05.2013г. на водача са отнети 40 контролни точки.

Съдът обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Обсъдил е приложените наказателни постановления, цитирани в заповедта и е приел, че на жалбоподателя са отнети 40 контролни точки, поради което са налице обстоятелствата по чл. 157, ал. 4 и чл. 171, т. 4 от ЗДвП и е приел, че издадената заповед е законосъобразна.

С жалбата до съда Атанасов е представил наказателно постановление № 14-4332-008279/25.8.2014г. на Т.Т – заместник началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което му е наложена глоба 120лв за извършено ПТП. В наказателното постановление е посочено, че на водача остават 21 контролни точки. По възражението за неправилно определени в процесната заповед оставащи контролни точки съдът е приел, че наказателното постановление от 25.08.2014г. не е включено в заповедта и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Съгласно чл. 158 от ЗДвП в приложимата редакция от ДВ, бр. 51/2007г., броят на контролните точки за извършени нарушения се възстановява: т. 1 чрез частично увеличаване с една трета от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. С Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат отм. С ДВ, бр. 1/04.01.2013г., в сила от 4.02.2013г./ в чл. 5 е разпоредено броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС да се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР. С ДВ, бр. 1/04.01.2012г. е обнародвана новата Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в която в чл. 25, ал. 2 е разпоредено броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС да се водят на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Съгласно чл. 3, ал. 2 от отменената наредба от 2007г., цитирана по-горе, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Същото съдържание има чл. 3, ал. 2 от новата наредба от 2012г. В § 4 от новата наредба от 2012г. е посочено, че броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва. Цитираната разпоредба не освобождава органите от отдел „Пътна полиция“ на СДВП в случая на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да възстановяват служебно отнети контролни точки след изтичане на две години от датата на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Съдът следваше да задължи ответника да представи справка от автоматизираната информационна система на отдел „Пътна полиция“ на СДВР за отнетите и възстановени точки на Атанасов, за да прецени материалната законосъобразност на оспорената пред него заповед. По делото е приложено последното цитирано в заповедта наказателно постановление от 20.05.2013г. с отбелязване, че е влязло в сила на 21.05.2014г. на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в приложимата редакция от ДВ, бр. 51/2007г. би следвало в информационната система да са отразени възстановени точки на Атанасов. Данни в този смисъл са посочените оставащи точки в представеното наказателно постановление от 2014г. В този смисъл е решение № 8223/17.06.2014г. по адм. д. № 1179/2014г. на Върховния административен съд. Допуснатото от съда процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде задължен ответника да представи справката описана по-горе за броя на отнетите и възстановени контролни точки на Атанасов. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2284/04.04.2018г. по адм. д. № 12909/2017г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.