Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Н.С, подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Е.Й, срещу Решение № 1519 от 08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4533/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Столична община, чрез процесуален представител Д.Ц, с писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил иска на Н.С с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищцата във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 218669/07.10.2013 г., издадено от заместник-кмет на Столична община.

За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Посочено е, че по делата на СРС и АССГ не са представени договори за правна защита и съдействие, в които да е удостоверено, че е заплатена дадена сума като адвокатски хонорар, а...