Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Ч, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н.М, със съдебен адрес: гр. [населено място], [адрес], срещу Решение № 110 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 93 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", обективирана в констативен протокол № 002573/15.03.2018 г. на И.И - ст. полицай в звено „Общинска полиция“ („ОП“) при община Я..

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Според него съдът не е оценил правилно доказателствата по делото, от които се установява, че автомобилът е бил спрял за извършване на товаро-разтоварна дейност, а не за паркиране. Прави разграничение между двете понятия и твърди, че нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) не забранява престоя, а само паркирането на там посочените места. Навежда оплакване, че не е взето предвид поставената на мястото на нарушението пътна маркировка. Релевира твърдения, че спряното за престой моторно превозно средство (МПС) не е създало опасност за другите участници в движението, което се установявало и от представените доказателства, а само по себе си заобикалянето му не предполага такава. Сочи, че в констативния протокол не се съдържат твърдения, които да обосноват наличието на опасност, а от представения видео материал се установява, че лентата на автобусната спирка е достатъчно широка за разминаването на няколко автомобила, а и за периода на нарушението не е преминавал или спирал автобус. М. обжалваното решение да решено, като бъде постановено друго, с което наложената принудителна мярка да бъде отменена. Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът – И.И - ст. полицай в звено...