Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.И – контрольор автомобилен транспорт в „Център за градска мобилност“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.Г, против Решение № 4249/21.06.2018г., постановено по адм. дело № 13218/2017г., по описа на Административен съд София град.

Изложени са и са развити касационни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – „Електрик“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Ж.Д, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отменил принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – използване на техническо средство /тип скоба/ за принудително задържане на ППС – автомобил с марка „Рено“, рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Електрик“ ЕООД, наложена на 07.11.2017г. от И.И, контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в „Център за градска мобилност“ /“ЦГМ“/ЕАД.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е на компетентен орган, надлежно оправомощен за това, при налагането на се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че оспорването е основателно, тъй като не е доказано, че автомобилът е паркиран в зона с режим на почасово паркиране – „синя зона“ към момента на прилагане на ПАМ.

Решението е необосновано и материално незаконосъобразно.

Предмет на производството е законосъобразността на наложена на 07.11.2017г. ПАМ "използване на техническо средство тип "скоба" за принудително задържане на пътно превозно средство от служител на "ЦГМ“ ЕАД при Столична община.

Компетентността на издателя на акта не е спорна и се установява от събраните по делото писмени доказателства относно вменените му правомощия и качеството – орган от служба за контрол, определена от кмета на общината – инструкция, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика.

Обратно на приетото от АССГ и въз основа на събраните писмени доказателства - заповеди СОА17-РД95-555/29.09.2017г. и СОА17-РД95-554/29.09.2017г. решение №73/17.12.2015г. на СОС на Кмета на СО, цветна схема на режим на почасово платено паркиране за обект „Синя зона“ по протоколно решение №148 - протокол №12 /22.03.2012г. на СОС и снимков материал, е видно, че паркирането по бул. „А. Си“ в гр. С., отсечка от бул. „К. М. Л“ до бул. „Х. Б“ попада изцяло, в двете посоки, в режим на „Синя зона“, което е обозначено в началото и в края, вкл. и в пресечките, със съответните знаци.

Обратно на приетото от фактическа страна от АССГ, от данните по делото, вкл. констативния протокол, снимковия материал и от събраните гласни доказателства, се установява при условията на пълно доказване, че автомобилът, за който е приложен ПАМ е бил паркиран на бул. "А. Си" гр. С., от страната на движение в посока бул. Х. Б“, срещу POSOKACOM, или в границите на отсечката, попадаща в режим на „Синя зона“. Паркирането е извършено в делничен ден, в часовете, за които зоната се прилага и на място, което не е обозначено за ползване от инвалиди. С оглед на последното е ирелевантно обсъждането на твърденията във връзка с наличието или липсата на документ, поставен или не, даващ право за паркиране без таксуване на лице с увреждане.

Безспорно установено е също, че за периода на паркиране има заплатена за автомобила такса чрез СМС, но в размер и номер за „Зелена зона“. Това обстоятелство също се явява ирелевантно, тъй като дължимата цена за паркиране по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 99, ал. 3 ЗДвП и решение №73 на СОС от 17.12.2015г. е различна /по-висока/ за почасово платено паркиране в „Синя зона“ на СО.

При тази фактическа установеност, касационният съд приема, че оспореният пред АССГ акт – заповед за прилагане на ПАМ е материално законосъобразен.

Като е достигнал до различни фактически и правни изводи административният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено изцяло. Вместо него се постановяв ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което се отхвърля жалбата на собственика на автомобила против приложената спрямо него ПАМ за същия автомобил,

При този изход на спора и заявените от ответника по жалбата пред АССГ и настоящ касатор искания за заплащане на съдебни разноски, списъци на разноски и данните за направени такива - 360лв. за адвокатски хонорар пред АССГ и 605лв. пред ВАС, от които 600лв. за адвокатско възнаграждение, в тежест на жалбоподателя - дружество „Електрик“ ЕООД и в полза на бюджета на органа, издател на акта, следва да се присъди сума в размер на 765лв. за разноски в двете съдебни инстанции. В касационното производство представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора, което се явява основателно съобразно фактическата и правна сложност на спора. Възнаграждението следва да се намали до минимума по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 към ЗА – до 400лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4249/21.06.2018г., постановено по адм. дело № 13218/2017г., по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електрик“ ЕООД гр. Х. против принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – използване на техническо средство /тип скоба/ за принудително задържане на ППС – автомобил с марка „Рено“, рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Електрик“ ЕООД, наложена на 07.11.2017г. от И.И, контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в „Център за градска мобилност“ ЕАД.

ОСЪЖДА „Електрик“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.“Н. М“ №8, с ЕИК 126056822, да заплати в полза на "Център за градска мобилност" ЕАД гр. С., с ЕИК 202218735., сума в размер на 765лв. /седемстотин шестдесет и пет лева/ за разноски в две съдебни инстанции. . Решението е окончателно.