О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 13.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като разгледа докладваното от съдия Александър Цонев гражданско дело № 2476 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Уста, срещу решение №1666/21.03.24г. на СГС, ІV-Б състав.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на български произход на ищцата Е. Уста по чл.3, ал.2 от ЗБЖИРБ. Твърди се, че бащата на ищцата Т. А. бил българин, тъй като се родил в България през 1936г., и родителите му били български поданици, които през същата 1936г. се изселили в Турция. Т. А. починал в Турция през 1986г., както и ищцата през целия си живот живяла в Турция. Твърди се още, че всички били имали българско самосъзнание.
С влязло в сила определение на ВКС, ІІІ ГО, е решен въпросът с допустимостта на иска.
В срока за отговор Министерство на правосъдието оспорва иска като изразява становище, че бащата на ищцата не бил българин, тъй като нямал българско самосъзнание.
Първонистанционният съд е приел, че ищцата нямала български произход, тъй като било необходимо баща и да е имал българско самосъзнание съгласно пар.2, т.1 ДР ЗБГ. Освен това бащата на ищцата Т. А. бил изгубил поданството си по силата на изселването съгласно ЗБГ от 1948г..
СГС е приел, че родителите на Т. А. са били с турско самосъзнание, а Т. А. се изселил заедно с тях в Турция, когато бил на 4-месечна възраст, поради което не било доказано българското етническо самосъзнание...