Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:Л. М. С. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 8245/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление – Ново село към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Т., срещу решение № 3608 от 04.06.2021 г., постановено по административно дело № 4879/2021 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменена, като незаконосъобразна Заповед № 4537 – ПАМ – 49/30.03.2021 г. Релевирани са доводи за недопустимост на решението, по които се претендира обезсилването му. Единственото касационно основание посочено в жалбата е по чл. 209, т. 2 от АПК. Твърди се, първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, предвид това, че неправилно с определение №3696/25.05.2021 г. на АССГ е възстановен срока за обжалване на административния акт с който наложена на чужденеца принудителна административна мярка /ПАМ/. Според процесуалния представител на касационния жалбоподател не са били налице предпоставките на чл.161, ал.1 от АПК за възстановяване на пропуснатия срок. Моли съда да постънови съдебен акт с който да обезсили обжалваното решение.

Ответникът - М. Алиса, гражданин на С. А. Р. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Правилно съдът приел, че са налице предпоставките на чл.161, ал.1 АПК, тъй като в случая пропускането на срока се е дължало на особени непредвидени обстоятелства защото същият е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства. Безспорно е, че на 30.03.2020 г., процесната заповед за налагане на ПАМ е връчена на чужденеца, а на 31.03.2020 г., последният е бил карантиниран за срок от 14 дни, който срок изцяло съвпада със срока за оспорване на процесната заповед. Липсата на обективна възможност на чужденеца да оспори заповедта пред съда по време на наложения карантинен период, респективно липсата на осъществена среща през този период с адвокат, несъмнено сочи, че срокът за обжалване е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства и подлежи на възстановяване. Срокът за обжалване е възстановен с определение № 3696/25.05.2021 г., по административно дело № 4879/2021 г., на Административен съд София – град по реда на чл. 161, ал. 1 от АПК.

Административният съд обосновано е преценил за допустимо съдебното производство, започнало пред него по жалба на М. Алиса, гражданин на Сирия, срещу заповед № 4537 – ПАМ – 49/30.03.2021 г, на Началник ГПУ – Ново село, с която е наложена ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на чужденеца”.

В производството пред административният съд, както и в настоящото производство не са представени никакви доказателства, че през карантинния период чужденецът да е имал възможност да оспори процесната заповед, респективно да му е била осигурена адвокатска защита и същият да не се е възползвал своевременно от това си право. При това положение оспорената заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което постановеното от съда решение е процесуално допустимо и не са налице основанията за обезсилване на процесното решение.

След служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящата касационна инстанция намира решението за правилно като постановено в съответствие с материалния закон.

Правилен се явява крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Няма спор, че компетентен да издаде процесната заповед при условията на делегирано правомощие е Началник ГПУ – Ново село, поради което актът е валиден. Въпреки това за издателят на акта съществува задължение да го издаде в предписаната от закона форма и съдържание, което не е сторено. Административният орган не е посочил посочил конкретна държава, където чужденецът следва да бъде върнат, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 3 от ЗЧРБ, за да може чуждият гражданин да изложи възражения за евентуално нарушаване на принципа за забрана за връщане в посочената от административния орган държава и да обжалва това решение. От друга страна при налагане на принудителна административна мярка – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, освен че административният орган следва изрично да посочи държавата, в която чужденецът следва да бъде върнат, то трябва да даде срок за доброволно напускане на Р. Б. съгласно нормата на чл. 39б от ЗЧРБ, когато лицето не представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.

На следващо място процесната заповед не съдържа мотиви относно обстоятелствата визирани в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, която задължава административния орган, при прилагане на принудителната мярка, в т. ч и на принудителна мярка „връщане“, да отчита всички релевантни за индивидуалната преценка факти и обстоятелства, като спазва принципите на пропорционалност и ефективност.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд се явява допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3608 от 04.06.2021 г., постановено по адм. дело № 4879 по описа за 2021 г. на Административен съд – София град. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любомира Мотова

/п/ Светослав Славов