Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ""Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, чрез пълномощника си адв.С.Р, против решение № 69 от 19.04.2018 г., постановено по адм. д. №385/2017 г. от Административен съд Сливен, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 61/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, относно определена такса за водовземане по разрешителни №№ 31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 88 842, 56 лева и дължима лихва за периода на забава общо в размер на 40 136, 39 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са доразвити в писменото становище на адв.. Р, включително искане за обявяване нищожност на обжалвания пред първоинстанционния съд АУПДВ. По същество, се прави възражение за изтекла погасителна давонст за 2010г. и се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът моли да бъде отмянена решението в обжалваната чааст и прогласяване за нищожен на АУПДВ или за отмяна като незаконосъобразен на оспорения административен акт. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът в касационното производство - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуалния си представител юрк.. Б излага доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 61/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД е определена такса за водовземане от подземни води по разрешителни №№ 31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 88 842, 56 лева и дължима лихва за периода на забава общо в размер на 40 291, 87 лева.

С крайния съдебен акт съдът е отменил АУПДВ, В ЧАСТТА в която е определена лихва за забава общо над 40 136, 39 лв., т. е. за 155, 49 лева за периода от падежа на всяко от задълженията до 18.08.2017 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

В частта в която е отменен АУПДВ, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

На първо място настоящият състав намира, че следва да бъде обсъдено възражението за нищожност на обжалвания пред първоинстанционния съд, АУПДВ, направено в писмените бележки на касатора.

В обжалваното решение АС е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредба на чл. 195 б от ЗВ, съгласно която компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за неизплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размера на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1 б."б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води.

Видно от приложения и приет по делото АУПДВ същият е издаден и подписан за Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” от М.М, съгласно цитирана в акта заповед. След преглед на материалите по преписката се установява, че посочената в обжалвания акт заповед не е приложена по делото, като не са представени и доказателства за заместване на титуляра, поради което не може да се установи законосъобразността на заместването.

Действително, това възражение не е направено от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, нито в касационната жалба, но предвид факта, че за валидността на обжалвания акт съдът следи служебно, настоящият състав намира, че обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Като е приел, че обалвания акт е издаден от компетентен орган, без да изиска от АО и събере служебно доказателства за компетентност на лицето подписало обжалвания АУПДВ съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 ал. 2 от АПК. Настоящата инстанция не следва за първи път да събира и приобщава по делото посочените доказателства за компетентност, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционно производство.

Предвид на изложеното не следва да бъдат обсъждани доводите по същество на спора, а делото следва да бъде върнато на същия съда за ново произнасяне от друг състав на съда. При новото разглеждане да се съберат доказателства за компетентност на лицето подписало обжалвания акт за титуляра Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

По искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото..

Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПКВърховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ в обжалваната част, решение № 69 от 19.04.2018 г., постановено по адм. д. №385/2017 г., по описа на Административен съд Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно и не може да се обжалва.