Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ереджеп срещу решение № 18/27.03.2017 г., постановено по адм. д. 174/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра (АС-Силистра).
Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на събраните по делото доказателства (необоснованост) - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си за осъществен спрямо нея тормоз са изложени в касационната жалба и писмено възражение. Не претендира разноски.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът И.Ж оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмено възражение. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 18/27.03.2017 г., постановено по адм. д. 174/2016 г. по описа на АС-Силистра е отменено Решение №440/07.11.2015 г. на КЗД, с което е установено, че И.Ж е осъществил „тормоз“ като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) на основата на признак „етническа принадлежност“ и „гражданство“ спрямо Н. Ереджеп. Административният съд приема за установено, че са събрани доказателства само за обида на етническа основа от страна на Н. Ереджеп спрямо И.Ж, но не и на действия, извършени от И.Ж, които да са обусловени от етническата принадлежност или гражданството на касационната жалбоподателката. При тези установявания АС-Силистра обосновава извод, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материално правните разпоредби – чл. 146, т. 4 от АПК.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Силистра обосновано е приел, че КЗД е приложила неправилно материалния закон въз основа на събраните доказателства за относимите към спора факти. На практика решаващият съд обосновава правните си изводи въз основа на фактическа обстановка по спора, възприета и от Комисията като се съобразява с всички представени от страните доказателства. Прието е за доказано твърдението на Н. Ереджеп за наличие на множество тъжби подадени от И.М срещу нея. Това обстоятелство се доказва и от събраните по делото писмени доказателства, но както обосновано се е аргументирал и първоинстанционният съд липсват доказателства, че тези действия са обусловени именно от етническата принадлежност или гражданството на Н. Ереджеп. Наличието на междуличностен конфликт, в резултата на който двете страни по него са страни по множество съдебни спорове, няма данни да е възникнал/продължил по повод защитим признак по чл. 4 от ЗЗДискр., за да се разглежда нежеланото поведение на една от страните като проява на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.
Настоящата инстанция намира за обосновани тези правни изводи на първата инстанция, но изрично е необходимо да бъде отбелязано, че упражняването на конституционно признато право за защита на права и законни интереси чрез сезиране на съд, в настоящия случай, не може да бъде разглеждано като форма на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Действително е нормално да се предполага, че участието в съдебна процедура като ответна страна по съдебен спор е нежелано, но от писмените доказателства (тъжби, подадени от И.Ж) не е видно те да съдържат изявления, които да имат за цел или резултат накърняване достойнството на Н. Ереджеп и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, а още повече да са обусловени от нейната етническа принадлежност или гражданство.
От подробните фактически твърдения, съдържащи се и в касационната жалба, също не е възможно да се приеме, че е налице касационно основание за отмяна на обжалване на съдебното решение.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на АС-Силистра, че поведението на И.Ж спрямо касационната жалбоподателка не представлява тормоз като проява на дискриминация, а като е достигнала до противоположен извод КЗД е постановила незаконосъобразно решение. Законосъобразно решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нежелано поведение във връзка със защитим признак.
След извършената служебна проверка относно действителността и съответствието с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и законосъобразно. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът И.Ж е направил разноски в размер на 300 лв. (л. 58), които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат присъдени. По отношение на претенцията на И.Ж за присъждане на разноски за пред първата инстанция, при липсата на жалба от него, настоящата инстанция не е компетентна да ги определя допълнително.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/27.03.2017 г., постановено по адм. д. 174/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Н. Ереджеп, [населено място], [адрес] да заплати на И.Ж, [населено място], [адрес] сумата 300 (триста) лева, разноски за пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.