М.М е подал касационна жалба срещу решение №9562/12.07.2018 г. по адм. дело № 13035/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което подадената от него жалба с искане за обявяване на нищожността на заповед №РД-46-1/5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски.

Министърът на земеделието, храните и горите е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Г.Ч е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по жалбата на М.М срещу заповед №РД-46-1/5.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа с искане за обявяването й за нищожна. Твърди се, че заповедта не е валидна, тъй като с нея се разрешава продажбата на имот, който не съществува.

Тричленният състав на Върховния административен съд установил, че със заповед № РД-46-1 от 05.01.2000 г., издадена на основание чл. 45, ал. 8 във връзка с чл. 47 ППЗСПЗЗ, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа разрешил да се извърши продажбата на 1130 кв м земя, частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване, съставляваща парцел 28а от стопанския двор на село Преславен, на Г.Ч.В основа на заповедта с договор № РД-50-20/16.01.2001 г., сключен на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ Г.Ч придобил собствеността върху имота.

Парцел 28а е бил създаден съгласно протоколно решение от 28.09.1998 г. на комисия при Министерството на земеделието, храните и поземлената реформа, Управление „Земя и земеползване“, регион С. З, с което е бил приет проект за частично...