Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.А, Б.О и М.Й, и тримата от [населено място], срещу Решение №349 от 06.12.2017 г. по адм. дело №509 по описа за 2017г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № КПК-1 от 25.08.2017г. на директор на ТП-Перник на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г./3бр./ на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. 2153-15-144 от 17.12.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ, гр. П..

Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО.

Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Перник е Решение №КПК-1 от 25.08.2017г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № РС-4-13-00295143 от 14.07.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО/обективирано на три отделни листа/, с което М.А, Б.О и М.Й от [населено място] са задължени да възстановят солидарно сумата в общ размер 32 793, 06 лева, представляваща неправилно изплатени пенсии за периода 01.04.2011г. – 30.11.2013г. на техния наследодател Д.А, обявен за починал на 20.03.2011г./съставен Акт за смърт №735/27.06.2017г./, съгласно Решение №430 от 01.06.2017г. по гр. д. № 1248/2017г. на Пернишки районен съд. Решението е влязло в законна сила на 17.06.2017г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд–Перник законосъобразно е приел, че М.А, Б.О и М.Й, като законни наследници/ съпруга и две деца/ на починалия Д.А дължат възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии след смъртта на техния наследодател, настъпила на 20.03.2011 г. Съдът се е позовал на факта, че средствата за пенсии, превеждани ежемесечно от ОББ по банковата сметка на Д.Аса и са теглении регулярно от банкомат до 13.11.2013 г., когато е изтекъл срокът на валидност на дебитната карта на пенсионера. Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което наследниците дължат връщане на получените от ДОО суми без правно основание. Задължението за връщане на сумите е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащането им, а това е датата на съдебното решение, с което е обявена смъртта на пенсионера. Решението е обосновано и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбите на ЗЗД, касаещи давността, която според касаторите започва да тече от датата на постановяването на смъртта на лицето, а именно - от 20.03.2011г.

В разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 114, ал. 4 от КСО, в която се дължат суми за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице. Задължени лица за възстановяване на сумите са наследниците или третите лица, които са ги получили. Смъртта на правоимащото лице Д.А е обявена по реда на чл. 14 от ЗЛС (ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО) (ЗЛС) с решение на Пернишкия районен съд от 01.06.2017 г. Прието е, че смъртта е настъпила на 20.03.2011г., но до датата на обявяването й със съдебно решение лицето е било считано за живо, т. е. за носител на права и задължения. Съгласно чл. 17 от ЗЛС, правните последици, които произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното решение за обявяването й. С оглед приложимата правна уредба правилно първоинстанционният административен съд е приел, че петгодишният давностен срок е започнал да тече от датата на обявяването на смъртта, поради което възражението за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО е неоснователно. Правилно в тази връзка съдът се е позовал и на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1 / 79 г., Пленум на ВС по някои въпроси за неоснователното обогатяване. Изплащането на пенсиите на основание, което е отпаднало с обратна сила, поражда задължение за връщане на получените суми от третото лице, като давността започва да тече от отпадането на основанието по силата на съдебно решение от 01.06.2017 г.

Абсолютно правилни са и подробно изложените правни изводи на административния съдия по отношение на дължимите суми за възстановяване и получаването им в оспорвания период/независимо от липсата на персонификация на лицето, което ги е теглило/ в контекста на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, поради което съдът не смята да ги преповтаря.

Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 06.12.2017г., постановено по адм. д. № 509 по описа за 2017 г. на Административен съд – Перник. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.