Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Х. ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР П. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаТ. Д. по адм. дело № 8292/2021

Производството е по реда на глава ХІІ (чл.208 и следващите) от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Онлайн решения“ ЕООД със седалище в град София против решение № 2367/09.04.2021г., постановено по административно дело № 3956/2019г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 03-РД/3964/29.12.2015г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Касационният жалбоподател поддържа оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като счита, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото, приемайки, че заповедта е издадена на непосочени в нея фактически и правни основания. Поддържа и оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, обусловена от наличието на касационните основания по чл.209, т.3, предл. І и ІІ от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни доводи във връзка с наличието на посочените касационни основания. Поради това моли касационната инстанция да отмени решението на АССГ и да се произнесе по съществото на спора като отмени и обжалваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира присъждането на направените в производството съдебни разноски.

Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като излага подробни доводи във връзка със становището си. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата, заявени от страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 03-РД/3964/29.12.2015г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 02/311/00583 от 28.10.2014г. по заявка за плащане № 02/311/00583/3/01 на ползвателя „Онлайн решения“ ЕООД.

Производството пред административния съд е проведено в хипотезата на чл.226 от АПК, след като с решение № 4996/03.04.2019г. по административно дело № 2981/2018г. Върховният съд отменя решение № 7858/18.12.2017г., постановено по административно дело № 3563/2016г. по описа на Административен съд - София-град и връща делото за ново разглеждане. В изпълнение на дадените от ВАС указания съдът допуска и изслушва заключението на допълнителна съдебно-техническа експертиза; обсъжда събраните по делото доказателства, въз основа на които приема за установени сочените в заповедта фактически основания.

За да отхвърли оспорването против цитираната заповед АССГ приема, че тя е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия; в предписаната от закона форма; при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; в съответствие с материалния закон и неговата цел.

АССГ приема за установено, че към момента на извършване на контролната проверка обектът не е бил електрифициран и водоснабден съобразно одобрения проект и не се е използвал по предназначение. В тази връзка първоинстанционният съд отбелязва, чеоспорващото дружество е изпълнило строително-монтажни работи с технически параметри, които са различни от одобрените от ДФЗ, без да го уведоми своевременно за тях, което е в нарушение на т.4.12, т.4.13 и т.4.16 от договора и сочи, че съобразно т.4.4. това дава право на ДФЗ да откаже пълно или частично плащане на финансовата помощ, както и да претендира възстановяване на изплатената помощ.

АССГ приема, че е налице функционална несамостоятелност на проекта по смисъла на § 1, т.32, както и изкуствено създадени условия по смисъла на §1, т.31 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (по-нататък само Наредба № 30, Наредбата). В тази връзка изтъква, че един имот е разделен на шест имота, продадени на различни лица и в тях са реализирани идентични проекти на сходна стойност, чиято обща стойност многократно надхвърля размера на максималната помощ по мярка 311; използвани са едни и същи проектанти, финансови институции и поръчители, което води до извод за целенасочени действия на група от юридически и физически лица с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката и представляващо изкуствено създадени условия по смисъла на чл.4, т.8 от Регламент (ЕО) № 65/2011.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а посочените в жалбата пороци - противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са налице.

На първо място следва да се разгледа оплакването за недопустимост на решението поради произнасяне извън предмета на делото, с което съдът приема, че заповедта е законосъобразна на непосочени в нея фактически и правни основания, а именно изпълнението на строително-монтажни работи с технически параметри, които са различни от одобрените от ДФЗ, което представлява нарушение на т.4.12, 4.13 и 4.16 от договора.

Посоченото възражение касационната инстанция намира за неоснователно, доколкото направените от съда изводи в тази насока са във връзка с установяването на първата група факти, която обосновава посочените в заповедта нарушения, а именно, че към момента на проверката на място, обектът не е електрифициран, не е присъединен към В и К мрежата, съответно не функционира по предназначение и не се използва съгласно одобрения проект в нарушение на чл.33, ал.1 и чл.35 от Наредба № 30/11.08.2008г.

В изпълнение на дадените задължителни указания съдът е допуснал и изслушал заключения на допълнителни съдебно технически експертизи относно съответствието на електрифицирането на имота и присъединяването му към водоснабдителната и канализационната мрежа с одобрения инвестиционен проект. След обсъждането на посочените заключения във връзка с останалите доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, че към момента на контролната проверка обектът не е електрифициран и водоснабден по начина, по който е проектиран и съответно не би могъл да се използва по предназначение. Тези изводи са напълно обосновани и и се споделят и от касационната инстанция.

Установено е по категоричен начин, че към момента на контролната проверка водоснабдяването на сградата се е осъществявало от вкопан в края на новата улица - тупик, полиетиленов резервоар и монтираната към него помпено-хидрофорна система за захранване на сградата с вода и регулиране на притока и налягането - съоръжения, които не са предвидени по одобрения проект, съобразно който сградното водопроводно отклонение е следвало да бъде присъединено към уличен водопровод с водовземна скоба. Канализацията също е изградена в отклонение от одобрения проект - вместо водите от сградното канализационно отклонение да постъпват в изгребна яма, те преминават през пречиствателно съоръжение и се заустват в новата улична канализация.

По отношение на захранването на имота с електричество към момента на контролната проверка се установява, че то се е извършвало от дизелов генератор със силнотоков кабел, въздушно, без разклонения с други къщи, при предвидено в проекта електрозахранване от едно табло апартаментен тип.

Липсват доказателства одобрената екзекутивна документация на проектите по част „Електро и „В и К“да е предявявана на ДФЗ съобразно т.4.13. и т.4.16 от договора. Именно във връзка с възраженията на жалбоподателя, че електрозахранването, водоснабдяването и присъединяването към канализационната мрежа не са били осъществени в съответствие с одобрения проект по независещи от него причини, съдът е констатирал нарушение на задълженията му по т.4.12; 4.13 и 4.16 от договора, като това също представлява основание за отказ за изплащане на цялата или част от финансовата помощ. Следва да се отбележи, че противно на изложеното в жалбата, съдът не е мотивирал законосъобразността на оспорената заповед с посочените по-горе нарушения.

Неоснователни са и оплакванията за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК.

При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател счита, че съдът е пиел за установени факти, които не са визирани в оспорената заповед, не са твърдени и не са установени от Разплащателната агенция, с което се е произнесъл извън предмета на делото. Установените от съда факти са изцяло свързани с трите групи фактически основания, послужили за издаване на заповедта и направените в тази връзка възражения и доказателствени искания от страните.

Не е налице и преразпределение на доказателствената тежест в разрез с чл.170, ал.1 от АПК. При обсъждането на събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е кредитирал констатациите, отразени в контролния лист (л.384-388, т.І на АД 3563/16 на АССГ), съставен при извършената от експертите проверка. Посоченият контролен лист е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл.193 от ГПК ред, приложим на основание чл.144 от АПК. Поради това посоченият документ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила съобразно правилото на чл.179, ал.1 от ГПК.

Оплакванията, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е приел такива, които оборват констатациите на Разплащателната агенция и не е изпълнил задължението си да укаже на страната, че за дадени факти, които са от значение за делото, не сочи доказателства, са голословни и не се подкрепят от материалите по делото. Обсъдени са всички факти, които са относими към обстоятелствата, послужили като основание за издаване на заповедта.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон. В мотивите са изложени подробни съображения относно извършената от съда преценка на акта на всички основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК. Обосновано и в съответствие с правната уредба съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и е мотивиран с посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви в тази връзка, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно препраща към тях.

В производството пред административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Проверката по подадената заявка за плащане е осъществена при спазване на условията на чл.37 от Наредбата и от страна на жалбоподателя са депозирани обяснителни записки относно констатираните несъответствия по отношение на изпълнените СМР.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед съответства изцяло на материалния закон.

Предмет на проекта по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., за който бенефициентът „Онлайн решения“ ЕООД кандидатства за финансово подпомагане, е изграждането на къща за гости в село Велика. Съобразно предвиденото в чл.2 от Наредбата, целите на мярката са насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Анализът на събраните по делото доказателства установяват наличието на посочените в заповедта нарушения, които обуславят законосъобразността на постановения от разплащателната агенция отказ за изплащане на помощта.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не са налице функционална несамостоятелност на проекта и изкуствени създадени условия. При преценката за наличието на посочените основания съдът е съобразил релевантната правна уредба, както и решението на СЕС по дело С-434/12 (ECLI:EU:C:2013:546). Съобразно даденото с решението тълкуване, условията за прилагане на чл.4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 имат обективен и субективен елемент. Във връзка с първия следва да се разгледат всички обективни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент трябва да се установи, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Този извод може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица.

Съобразно даденото в §1, т.32 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008г. легално определение, функционалната несамостоятелност представлява изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. В рамките на извършената контролна проверка е установено, че в непосредствена близост до процесния проект са реализирани още пет идентични проекта. Шестте къщи за гости се намират в ограден общ двор с общ достъп, осигурен чрез улица - тупик и отклонения от нея. Според заключенията на съдебнотехническите експертизи, към момента на проверката и шестте къщи са захранени с електричество от общ генератор, а не от електропреносната мрежа. Водоснабдяването е осигурено от вкопан полиетиленов резервоар, а не с водовземна скоба от уличен водопровод, както е предвидено по проекта. По отношение на канализацията стоманобетоновата изгребна яма, предвидена по проект, не е изградена. Вместо нея на място е вкопано локално пречиствателно съоръжение - модулен тип, водите от което се заустват в новата улична канализация, намираща се в оста на улицата, а най-вероятно тази канализация се зауства в околния терен. Поради това касационната инстанция приема, че и административния орган, и първоинстанционния съд са достигнали до правилен и обоснован извод, че в конкретната хипотеза е налице функционална несамостоятелност по смисъла на предл.ІІ от легалното определение, дадено в §1,т.32 от ДР на Наредбата.

Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т.31 от ДР на Наредбата почиват на цялостен анализ на конкретно посочени обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната. Анализиран е и субективният елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.

Направените от първоинстанционния съд изводи напълно се обосновават от установените обстоятелства - и шестте инвестиции са идентични, реализирани са от бенефициенти по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР при използването на един и същ проектант, финансови институции, поръчители, строители и доставчици на оборудването. Изброените обективни обстоятелства водят до категоричен извод за наличието на целенасочени действия от страна на група от физически и юридически лица за заобикаляне на поставените ограничения, както във връзка с размера на максимално допустимата финансова помощ съобразно чл.6 от Наредбата, така и във връзка с поставените ограничения относно максимално допустимия по чл.19 от Наредбата брой помещения за настаняване, доколкото дейността по проекта е именно такава.

Наличието дори само на тази предпоставка - функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия, предпоставя материалната законосъобразност на процесната заповед. В конкретната хипотеза обаче жалбоподателят не е оборил и останалите констатации, послужили като фактически основания за издаване на заповедта.

Административният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че в конкретната хипотеза е налице основанието по чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата, което предпоставя правомощието на разплащателната агенция да откаже пълното или частично изплащане на финансовата помощ. Съобразно чл.33, ал.1 и чл.35 от Наредбата, извършването на инвестицията следва да предхожда подаването на заявката за окончателно плащане, както и самото изплащане на безвъзмездната финансова помощ. В конкретния случай при извършената след подаване на заявката за плащане проверка е установено, че обектът не е електрифициран и водоснабден съобразно инвестиционния проект и не се използва по предназначение, което е в нарушение и на т.4.17 от сключения между страните договор. Направените от експертите констатации по време на контролната проверка относно електрификацията и водоснабдяването на обекта, направени при контролната проверка на място се подкрепят изцяло и от изслушаните и приети заключения на съдебно-техническите експертизи. Направените от касационния жалбоподател възражения, че не е изпълнил инвестиционния проект в частите му „Електро“ и В и К по независещи от него причини, не се отразяват на правомощието на РА да откаже плащане на финансовата помощ, доколкото не се касае за форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т.27 от Наредбата. Липсата на ВиК мрежа до имота и съоръжения на електроразпределителното дружество е била известна на жалбоподателя - отбелязвания за това са направени на издадената виза за проектиране. В сключените предварителни договори с тези дружества са заложени редица условия и изисквания, от изпълнението на които зависи водоснабдяването и електроснабдяването на обекта, които не са били изпълнени до приключване на процеса на строителство. Това е наложило търсенето на временни решения за водоснабдяването и електрификацията на обекта - с монтажа на полиетиленов резервоар за вода и на дизелов генератор. Доказателствата по делото установяват, че в нарушение на договора касационният жалбоподател не е уведомил своевременно ДФЗ за направените отклонения от одобрения проект и обстоятелствата, които са ги наложили. Именно в тази връзка административният съд е извършил преценка на обстоятелствата, че електрозахранването, водоснабдяването и канализацията на обекта са решени по начин, различен от предвидения в инвестиционния проект. Поради това обстоятелството, че касационният жалбоподател е допуснал отклонение от проектите по причини, които са извън неговата воля, не представлява форсмажорно обстоятелство и не оказва влияние върху възможността на РА да откаже плащане поради неизпълнение на договора.

Жалбоподателят не е представил и доказателства (фактури, гаранции и др. документи), които да опровергават и отразените в контролния лист констатации, че част от монтираните в къщата за гости уреди са втора употреба.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в производството разноски е неоснователна.

Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е частично основателна. С обжалваното съдебно решение в полза на ДФЗ са присъдени съдебни разноски в размер на 16230 лева. В мотивите към постановеното решение е посочено, че в тези разноски се включва заплатеното адвокатско възнаграждение за три инстанции, както и внесените депозити за изслушаните заключения на съдебно-техническите експертизи. В диспозитива погрешно е указано, че тези разноски представляват юрисконсултско възнаграждение, но въпреки това такива не следва да се присъждат повторно. Представените по делото фактура, платежно нареждане и извлечения установяват, че в настоящото касационно производство ответникът е заплатил по банков път разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5160 лв с ДДС. Ето защо претенцията за разноски следва да бъде уважена в този размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2367/09.04.2021г., постановено по административно дело № 3956/2019г. по описа на Административен съд - София-град,

ОСЪЖДА „Онлайн решения“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София,[жк], [адрес] да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по касационното производство в размер на 5160 лв (пет хиляди сто и шестдесет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. П. п/ Таня Дамянова