Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 1591/19.07.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 382/2018 г., с което отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000315000957-091-001/28.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП с решение № 338/01.12.2017 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 440 лв.

С доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на процесуалния и на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Г.К от гр. [населено място] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. К и заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен...