С решение от 23.05.2018 г. по адм. д.№53/2018 г. Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на К.Ц срещу заповед №908/15.12.2017 г. на кмета на община Г. Д.

Решението се обжалва с касационна жалба от К.Ц.Ж е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба кметът на община Г. Д не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя Ципаров да премахне незаконен строеж "Полумасивна едноетажна постройка" в УПИ ХVІІ - 487 от кв. 178 по плана на Г.Д.С на строежа е жалбоподателя. Той е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Не е търпим с оглед времето на изграждането му.

Благоевградският административен съд е приел, че заповедта е издадена в съотвествие с материалния и процесуален закон. Спазена е процедурата по издаването й - констативен акт по чл. 225а ЗУТ, който е връчен редовно на жалбоподателя. Заповедта е в предписаната от закона форма. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим по правилата на §16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Изграден е през 2001 г. и е довъришен през 2012 г.

При постановяване на решението Благоевградският административен съд не е допуснал нарушение на закона.

Законосъобразно и обосновано е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е констативен акт по чл. 225а ЗУТ. Връчен е на жалбоподателя Ципаров. Той не е направил възражения по констатациите в него.

Законосъобразно и обосновано Благоевградският админидсткративен съд е приел, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Строежът е незаконен поради липса на строително разрешение и инвестиционен проект. Това е посочено в мотивите на заповедта както текстово, така и с цифри - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно е прието, че строежът не е търпим. Въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя Ципаров, Благоевградския административен съд обосновано е приел, че строежът е изграден през 2001 г. и довършен окончателно през 2012 г. Не е налице хипотезата на §16, ал. 3 ПРЗ ЗУТ, тъй като строежът не е деклариран в законовия преклузивен срок, посочен в §16, ал. 3 ПЗР ЗУТ.

Неправилни са съображенията на съда за това, че строежът не е търпим поради липса на съгласие на съсобствениците на терена. Законовите норми, които регламентират търпимостта на строежите имат предвид съотвествие със строителните правила и норми. Съгласието на съсобствениците няма такъв характер и не е относимо при определяне търпимостта на строежа. Тези мотиви на съда, макари неправилни не са довели до незаконосъобразност на решението.

Решението на Благоевградския административен съд следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и нса основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.05.2018 г. по адм. д.№53/2018 г. на Благоевградския административен съд. Решението е окончателно.