Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 8293/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

С решение № 906 от 22.06.2021 г., постановено по административно дело № 742/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас е: 1) отменена по жалба на „УМБАЛ Д. М. („Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д. М. ) ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 13, заповед за налагане на санкции № РД-25-404/15.03.2021 г. издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Бургас, в частта й по т. 2, т. 3 и т. 4 включително, с всяка от които на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 лв.; 2) отхвърлена жалбата на „„УМБАЛ Д. М. ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-25-404/15.03.2021 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, в останалата й част, а именно в частта по т. 1 от заповедта, с която на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 лв.; 3) осъдена РЗОК - Бургас да заплати на „УМБАЛ Д. М. ЕООД разноски съобразно уважената част от жалбата, а именно 37.50 лв.; 4) осъдена „УМБАЛ Д. М. ЕООД да заплати на РЗОК – Бургас разноски съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 25 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, подадена от пълномощника старши юрисконсулт Йорданова, в частта му, с която точки 2, 3, и 4 от издадената от него заповед за налагане на санкции са отменени. Касаторът обосновава теза, че решението е неправилно, тъй като е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи за законосъобразност на отменената частично с него заповед. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на санкции и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, както и направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация „УМБАЛ Д. М. ЕООД, ЕИК[ЕИК], не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното:

С процесната заповед от 15.03.2021 г., предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД в частта й по т. 2, т. 3 и т. 4 са наложени три санкции „финансова неустойка“ за идентични нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, чл. 380 и чл. 385, ал. 1 и ал. 4, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРДМД 2020-2022 г.) при работа с първичен медицински документ „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7), състоящи се в липса на попълнен задължителен реквизит „Придружаващи заболявания и усложнения“ за трима конкретно посочени здравноосигурени пациенти.

За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед в посочената част първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна, понеже за блок „Придружаващи заболявания и усложнения“ липсва задължителност на попълването.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието, че по отношение на точки 2, 3 и 4 от административния акт изводите на органа за извършени нарушения в тези случаи са опровергани, което изключва налагането на санкции за извършването им. Обосновано е прието, че за блок „придружаващи заболявания и усложнения“ липсва задължителност за попълването, докато за някои блокове, които са част от направлението за хоспитализация, фигурира израза „задължително се вписва“. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че процесните три направления са попълнени съгласно законовите изисквания, а придружаващите заболявания отделно са посочени в амбулаторните листи и в епикризите на здравноосигурените лица, поради което следва да се приеме, че в случая липсва правно основание за налагане на санкции. Съдебното решение, цитирано в касационната жалба, касае различен случай, поради което е неотносимо към настоящия казус.

В същия смисъл по сходни и/или идентични случаи е формирана и практика на Върховния административен съд, шесто отделение, на част от която Бургаският административен съд се е позовал.

Поради това касационната инстанция приема изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт (в една част – по отношение на три точки) за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.

Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил частично оспорената пред него заповед, Административен съд – Бургас вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част (в останалата си част не е обжалвано) трябва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не претендира присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 906 от 22.06.2021 г., постановено по административно дело № 742/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му, с която съдът е отменил заповед за налагане на санкции № РД-25-404/15.03.2021 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, в частта й по т. 2, т. 3 и т. 4 включително, с всяка от които на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД, ЕИК[ЕИК], е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев