Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Младши автоконтролюор в 01 група, 01 сектор на ОПП - СДВР срещу решение №4210/20.06.2018 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело №3037/2018 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 943/24.02.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на К.М до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, същестевно нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно се излагат твърдения относно установеното от контролните органи, а именно: К.М е бил водач на МПС, към момента на спиране на МПС-то, изрично е отказал да бъде изпробван с техническо средство от автопатрул на ООП-СДВР. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до оборване на констатациите му, а това не е сторено. Пред съда са разпитани двама свидетели на жалбоподателя и неправилно въз основа на техните показания е направен извод относно обстоятелството, че К.М не е управлявал лекия автомобил при проверката. От настоящта инстанция се иска да бъде отменено постановеното съдебно решене и да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу наложената ПАМ.

Ответната страна – К.М, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител участвал в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна...