Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "О"ЕООД, "Т"ООД, "Д"ООД, "ЕСА2" ООД, "Б"ООД и "Р"ЕООД, които не са осчетоводени от посочения в тях получател. При извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, дружествата са представили доказателства за кадровата си и материална обезпеченост и обяснения за транспорта на стоките. Посочили са, че част фактурите са платени в брой, а други по банков път. Анализирайки събраните доказателства приходните органи са приели, че доставките по фактурите са реално извършени и впоследствие стоките са продадени от ревизирания, който не е отчел както разходите за покупките им, така и приходите от последващите им продажби. След отчитане на размера на декларирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки органите по приходите са изчислили дължимия ДДС по осъществените от ревизирания облагаеми доставки и следващите се лихви за забава.

Решаващият състав не е възприел аргументите на данъчната администрация относно спорните доставки. Изложил е подробни мотиви, че след като не са представени достатъчно съпътстващи доставките по неосчетоводените фактури документи, то не е установено реалното им извършване.

Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на ВАС да разграничи подписаните от ревизирания и неподписаните процесни фактури, както и с оглед този факт да бъдат определени задълженията по периоди. Общо по отношение на всички фактури е формиран извод, че не са реално извършени, респективно - не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Поради това е отменил оспорения РА. Решението е неправилно.

При разглеждане на делото два пъти пред АС-Пловдив, събраните доказателства и изслушани експертизи е установено, че от проверяваните фактури от органите по приходите има такива които са подписани от лицето и такива върху които не е положен...