Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С., бул. “Ц. Б ІІІ” № 136, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т.Л, против решение № 5637 от 10.10.2017 г. на Административен съд София - град, ІІ отделение, 36 състав, постановено по адм. дело № 9611/2015 година. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се отменя уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за 2010 г. с изх. № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г. по жалба на ЕТ „Л.К - Вени“ е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са развити подробни аргументи и с оглед така изложените правни и фактически доводи, касаторът моли обжалваното решение на бъде отменено и да се остави в сила обжалвания акт. В допълнително постъпило писмено Становище претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От ответника – ЕТ „Л.К - ВЕНИ“, чрез надлежно упълномощен адвокат – пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като се потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение. Претендира разноски по представен списък. Представя и писмени бележки.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено.
Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 5637 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 9611/2015 г., в производство по реда на чл. 145-178 от АПК във връзка със ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав, ОТМЕНЯ по жалбата на ЕТ „Л.К - Вени“, със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от Л. К. Уо писмо № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с което на лицето е отказано заплащане на субсидия по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 64395 лева; по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) - 10734.4 лева; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - 15646.4 лева; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) - 306.08 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 14470.96 лева; ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението в срок от един месец от влизане в сила на решението и ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на жалбоподателя сумата от 2675 лева, които представляват направените по делото разноски.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на материално-правните изисквания на закона и на административно-производствените правила. Съдът е приел, че видно от уведомителното писмо недопустимостта на парцел БЗС 04220-729-5-6 изцяло за подпомагане не е мотивирана. Административният орган не се е позовал, нито на разчитането на самолетните снимки, нито на резултатите от теренната проверка. Налице е само отразяване в табличен вид на площта на парцела и цялостното й приемане за недопустима, без конкретни фактически или правни основания за това.
По делото за изясняване на спора е била допусната и изпълнена съдебно – техническа експертиза, според която няма разлика в обективното състояние на процесния БЗС между август 2010 и август 2013 година. Дешифрирането е извършено правилно, тъй като повече от 20% от заявената площ представлява камъни, скали и сипеи, както и площи с пълзяща хвойна и корита на малки потоци, то целият заявен парцел е оставен извън границите на слоя на допустимата за подпомагане площ. При извършеното през 2010 г. дешифриране въз основа на самолетни снимки от 24.08.2010 г., БЗС 04220-729-5-6 е установен като изцяло недопустим за подпомагане по СЕПП. При констатациите на проверките от месец юли 2011 година същият парцел е определен отново като недопустим за подпомагане по СЕПП, тъй като недопустимите участъци в него представляват над 20% от площта му (съгласно Наредба 5 от 2009 г. при такъв процент са недопустими нископроизводителните пасища). При извършено дешифриране през 2013 г. въз основа на самолетни снимки /от 31.08.2013 г./, парцелът отново е определен като недопустим за подпомагане по СЕПП ( попада извън границата на площите в добро земеделско състояние, които са допустими за подпомагане по СЕПП и отговарят на изискванията на Наредба 5 от 2009 година. Тази експертиза е била оспорена от ЕТ „Л.К - Вени“ и в тази връзка съдът е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице Р.К по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, през 2010 година парцел № 04220-729-5-6 е заявен за подпомагане от ЕТ „Л.К - Вени“ с площ от 87.78 ха. За района на парцела специализираният слой с допустими за подпомагане площи за 2010 г. е изготвен въз основа на самолетни снимки от 24.08.2010 година. Парцелът е попаднал извън слоя на допустимите по СЕПП площи. През 2013 година парцелът е заявен по АПП13 - възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша. На 23.09.2013 г. е извършена проверка на място от РТИ Благоевград и парцелът е определен като изцяло допустим за подпомагане по АПП13. За кампания 2013 година границите на слоя с допустими за подпомагане площи по СЕПП са определени въз основа на ортофото заснемане от 31.08.2013 г. и парцелът е изцяло извън слоя на площите подходящи за подпомагане по СЕПП. Съгласно извършена на 17.08.2009 г. теренна проверка от ОСЗ Дупница, физически блок 245 е разделен на три нови ФБ, като процесният парцел попада в нов ФБ с НТП (начин на трайно ползване) ЕПЛ. Поради голямата площ на парцела и стръмните склонове, по време на извършения оглед на място са определени приблизителните граници между областите с бедна растителност и подходящите за подпомагане площи с плътна тревна покривка и без нежелана растителност. Впоследствие е изчислена и допустимата площ (около 34.3 ха), респ. недопустимата площ (около 53.5 ха) от парцела. По време на огледа върху парцела и в съседство вещото лице е констатирало стотици пашуващи животни, както и характерни следи от паша. При извършената на 25.09.2013 г. проверка на място от РТИ Благоевград е установено, че на място заявеният парцел представлява пасище с мозаечно разположени камъни. При съпоставяне на изображенията от ортофото картите от 2010 г. и 2013 г. се установява, че не са налице различия в състоянието на площите от процесния парцел през годините. Вещото лице е дало становище, че извършеното дешифриране не отразява действителното състояние на терена предвид това, че не по-малко от 34.3 ха или 39 % от площта на парцела са заети от тревна покривка и са допустими за подпомагане. При извършената през юли 2011 г. проверка са направени множество снимки, от които се вижда, че големи площи от парцела са затревени и подходящи за подпомагане. Тези снимки отразяват състоянието на парцела такова, каквото е и към момента и съответно, допустимата площ би трябвало да е около 39 % от площта на парцела или най-малко 34 ха. След проверката от юли 2011 г. е приета допустима за подпомагане площ от 14.14 ха в БЗС 04220-729-5, но не е включена в допустимия слой.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът се уведомява, че му се отказва финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – 64395 лева; по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) – 10734.4 лева; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) – 15646.4 лева; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) - 306.08 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 14470.96 лева.
Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, че уведомителното писмо с изх. № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г. е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, а именно Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция. Правилни са и изводите, че фактическите констатации в административния акт не съответстват на действителното фактическо положение и на правното основание за издаване на акта.
В случая ответникът по касационната жалба е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 01/100610/35723. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП, СНД, НР1 и НР2. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от ЕТ „Л.К - Вени“ Общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 01/100610/35723, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК (Интегрираната система за администриране и контрол), съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 година. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофото изображения трябва да бъдат като цяло не по отм. и от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея „Министърът на земеделието, храните и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на жалбоподателя пред АССГ – настоящ ответник, са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП (Система за идентификация на земеделските парцели). Разпоредена е била теренна проверка на два парцела, между които и БЗС 04220-729-5-6.
От доказателствата по делото се установява, че за спорния БЗС, но с променена номерация - 729-2, през 2013 година е извършена проверка на място във връзка с подадено заявление от едноличния търговец за субсидиране за стопанската 2013 година. От изготвения протокол е установено, че процесният имот с цялата си площ от 87.78 ха е определен като допустим за подпомагане.
От правна страна следва да се отбележи, че и през двете стопански години, имотът попада под регулацията на Наредба № 5 от 10.03.2010 година за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Наредбата е приета през 2010 година и влиза в сила от датата на обнародването й. Тя е запазила действието си и през 2013 година, доколкото е отменена едва на 24.02.2015 година. Съгласно чл. 14, ал. 5 от тази наредба, като слабопродуктивни пасища се квалифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от осма, девета или десета (каквато е процесният БЗС), които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж, могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. За екстензивна е определена пашата до 1 животинска единица на хектар. Определянето на БЗС 729-5-6, като слабопродуктивно пасище по смисъла на цитираната правна норма показва, че в имота не се провеждат агроекологични дейности. Отделно от това отбелязванията, извършени в доклада от теренната проверка през лятото на 2011 година говорят за компактни струпвания от скални блокове и терени с мозаечно разпръснати множество скални блокове и камъни - елементи от ландшафта, които не се поддават на такива дейности.
Така установените факти по делото сочат на пълно противоречие между констатациите на администрацията, в това число и на специалистите по дешифриране на самолетните снимки в МЗХГ, относно фактическото състояние на високопланинското пасище. През 2011 година то е определено изцяло за недопустима за подпомагане площ, а само две години по-късно - през месец ноември на 2013 година при проверката на място е определено като изцяло допустимо за подпомагане. При това, през двете години са действали едни и същи правила относно допустимостта на пасищата за субсидиране, независимо от претендираните мерки. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице Р.К при назначената повторна съдебно-техническа експертиза, след задълбочено изследване, включително дешифриране на ЦОФК (цифровата ортофотокарта), анализ и сравнение на същата между различни кампании е установило, освен, че не цялата площ е недопустима, то и неправилно е определен процента на недопустимост, поради което е налице материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Вещото лице е извършило оглед на място, който има отношение към кампания 2010 година, предвид твърдението на административния орган за наличие на скали и скални участъци, представляващи елементи от ландшафта, които са непроменливи в обозримо бъдеще, не биха се променили от 2009 до 2010 година, до 2013 година или до 2016 година, дори в период на един човешки живот. При съпоставяне на изображенията от ортофото картите от 2010 г. и 2013 г. вещото лице установява, че не са налице различия в състоянието на площите от процесния парцел през годините. Вещото лице е дало становище, че извършеното дешифриране не отразява действителното състояние на терена предвид това, че не по-малко от 34.3 ха или 39 % от площта на парцела са заети от тревна покривка и са допустими за подпомагане. При извършената през юли 2011 г. проверка са направени множество снимки, от които се вижда, че големи площи от парцела са затревени и подходящи за подпомагане. Тези снимки отразяват състоянието на парцела, такова каквото е и към момента и съответно, допустимата площ би трябвало да е около 39 % от площта на парцела или най-малко 34 ха. След проверката от юли 2011 г. е приета допустима за подпомагане площ от 14.14 ха в БЗС 04220-729-5, но не е включена в допустимия слой.
Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие” - Разплащателна агенция, не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. От пълномощника на ответника е направено искане за заплащане на разноски по делото. Ответникът е представляван от адв. Д.Т, която е изготвила и представила пред съда отговор по касационната жалба и представлява тази страна и в откритото съдебно заседание. Приложени са и Пълномощно, както и Договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че ЕТ „Л.К - Вени” реално е заплатил 600 лв. в брой, представляващи адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател е направил своевременно възражение за прекомерност, но същото е неоснователно, тъй като заплатената сума не надвишава дори един път предвидения за производство по ЗПЗП минимум от 500 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същата съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо ДФ „Земеделие” следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „Л.К - Вени” разноски по делото в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5637 от 10.10.2017 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав, постановено по адм. дело № 9611/2015 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, гр. С., бул. „Ц. Б ІІІ” № 136, да заплати на Л.К с фирма ЕТ „Л.К - ВЕНИ”, със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.