Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Председателя на Окръжен съд - Варна против решение №765/02.05.2017 година, постановено по адм. дело №527/2017 година на Административен съд Варна.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - К.Б от [населено място], чрез пълномощника си адв.. И е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АС Варна е прогласил нищожността на писмо изх. № ИП-0889/07.12.2016 година на председателя на Варненския окръжен съд /ВОС/, с което е отказан достъп до обществена информация, по заявление вх. №ВП-0925/02.12.2016 година, подадено от К.Б от [населено място].
Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. №ВП-0925/02.12.2016 година, К.Б е поискал от председателя на ВОС да му бъде предоставен достъп до обществена информация, относно:
1. Преписка №5/2016г. по описа на КПЕ по жалба с какъв вх. № е образувана и срещу кое лице?
2. Постановеното становище на КПЕ с какъв протокол и от коя дата е прието и с какво мнозинство? Поискано е копие от протокола.
3. Конкретен „съдия“ от ВРС, направил коментар по делото, което води, пред една от страните, подлежи ли на санкция от КПЕ и ако не подлежи, кой орган е компетентен за това?
С оспореното писмо изх. №ИП-0889/07.12.2016 година на председателя на Варненския окръжен съд е отказан достъп до поисканата информация, като в него са изложени мотиви, че тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ, тъй като не представлява такава, свързана с обществения живот в страната, в частност дейността на ВОС и поради това не е длъжен да я предоставя на молителя.
В мотивите на решението на АС Варна е прието, че оспореното пред него писмо е нищожно, поради неспазване на изискването за форма, което според съда следва да е решение за отказ. Посочено е, че макар обжалваният акт да е издаден в изискуемата писмена форма, не са посочени фактически и правни основания за издаване му, който порок е толкова съществен, че води до нищожност на акта, и практически се равнява на липса на форма, а оттук до липса на волеизявление, липса на акт. Сочи се също така, че в оспореното писмо изх.№ ИП-0889/07.12.2016г. на председателя на ВОС липсва волеизявление, тъй като липсва разпоредителна част (диспозитив). С оглед на това е прогласена неговата нищожност и тъй като предметното естество на оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество, делото е изпратено като преписка на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направеното искане.
Касационната инстанция намира така постановеното определение за неправилно по следните съображения:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е председателя на Варненския окръжен съд, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
По отношение на изискването за форма, разпоредбата на чл. 38 ЗДОИ изисква в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация бъдат посочени правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Независимо, че оспореното писмо не представлява решение, то съдържа както фактически, така и правни основания. Фактическите основания са обосновани с липсата на приложимостта на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ, а именно, че исканата информация не представлява обществена информация и поради това задълженият субект няма задължение да я предостави на молителя. Използването на понятието "решение" в цитираната разпоредба не означава, че това е единствената допустима от закона форма за произнасяне на задължения субект по искане за достъп до обществена информация. Съгласно правната теория същественото при установяване волеизявлението на административния орган е съдържанието на административния акт, независимо от това какво наименование му е определено. В случая волята на задължения субект е ясна и непротиворечива и тя сочи на отказ за предоставяне на обществена информация, поради това, че исканата със заявлението информация няма характер на обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Поради това отказът не страда от такъв тежък порок във формата му, който да води до неговата нищожност. Налице е валидно постановен изричен отказ, чиято законосъобразност е следвало да бъде преценена от съда. Предметът на съдебната проверка следва да обхваща въпросите дали исканата информация представлява обществена информация, налице ли са някои законови ограничения за предоставянето й, необходимо ли е съгласие на трети лица, има ли надделяващ обществен интерес от предоставянето й.
Налице е достоверна дата на издаването на отказа, а това е именно датата - 07.12.2016 година.
Единственият пропуск в постановения отказ е посочването на редът и срокът за оспорването му. Това нарушение на формата на акта обаче не е съществено, тъй като законодателят е предвидил санкция в този случай и тя води до удължаване на срока за оспорване на основание чл. 140, ал. 1 АПК, като той се удължава на два месеца. Следователно изводите на първоинстанционния съд, че срокът на оспорване на отказа по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл са неправилни. В решението на АС е посочено, че от датата на връчване на административния акт - 09.12.2016 г. и датата на входящия номер - 30.12.2016 г. до компетентния да разгледа спора съд, 14 - дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл и поради това жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. Същата обаче е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК и съдът е бил длъжен да се произнесе и по законосъобразността на оспорения отказ на основанията, посочени в чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.
Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на друг състав на същия съд за произнасяне по законосъобразността на оспореното писмо изх. № ИП-0889/07.12.2016 година на председателя на Варненския окръжен съд /ВОС/, с която е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. №ВП-0925/02.12.2016 година, подадено от К.Б от [населено място].
Разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. Същите следва да се определят от решаващия съд с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №765/02.05.2017 година, постановено по адм. дело №527/2017 година на Административен съд Варна.
ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.