Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Нова кабел“ ООД, ЕИК: 200290331, представлявано от управителя П.И, против решение № 744/16.04.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1475/2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-02000216003270-091-001/07.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 103/02.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че са спазени всички законови изисквания относно възникването на право на данъчен кредит и неговото упражняване. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски. Към жалбата са приложени имейл кореспонденция, счетоводни справки за наличности и движението по складове, счетоводни справки за извършени продажби.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ Р-02000216003270-091-001/07.02.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 103/02.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Нова кабел“ ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 29 978, 18 лв. и лихви в размер на 5 034, 61 лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит.

За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура №1/25.05.2015 г., издадена от „Д. С БГ“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставката не е реално извършена. Съдът е стигнал до извод, че от събраните доказателства не може да се установи по какъв начин са възникнали търговските взаимоотношения между ревизираното дружество „Нова кабел“ ООД (към онзи момент под името „НСФК трейд“ ООД) и „Джилио сървис БГ“ ЕООД.Уено е, че липсва съставен приемо-предавателен протокол за предаването на фактурираните стоки. Съдът е стигнал до извод, че не може да се установи дали действително международен транспорт е реализиран предвид противоречията в твърденията на Т.И в декларацията от 26.11.2016 г. и писмените обяснения, представени чрез дружеството - жалбоподател пред решаващия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от „Д. С БГ“ ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че доставката не е реално извършена. Не е представен приемо-предавателен протокол, който да удостовери, че стоките, предмет на процесната доставка, са получени. Не са представени и други двустранно подписани документи за предаване на стоката. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставката при условията на пълно и главно доказване. Представено е ЧМР с изпращач „Джилио сървис БГ“ ЕООД за пътуване на стоката до гр. А., въпреки че е налице вътрешен транспорт и доказването на същия става чрез пътен лист и товарителница за превоз на товари.

В хода на ревизионното производство е установено, че транспортната услуга за доставяне на стоките, предмет на процесната фактура № 1/25.05.2015 г. е реализирана от ЕТ „Т.И - Шопа". В хода на ревизионното производство представляващият дружеството е представил Декларация вх. № 27871/21.11.2016 г. (л. 324), с която декларира, че ЕТ „Т.И - Шопа" не е извършвало транспортна услуга на „Джилио сървис БГ“ ЕООД. Заедно с жалбата до директора на дирекция „ОДОП“ Бургас жалбоподателят „Нова кабел“ ООД е представил и писмени обяснения от Т.И (л. 107). В дадените писмени обяснения се сочи, че в резултат на допълнителни проверки в документацията на фирмата е установено, че едноличният търговец е приел заявка-договор № 50151003241/14.05.2015 г. от "Сико транс" АД, с товарен пункт "NUEVA ESSE KAPPA EFFE" SRL, Италия, c дата и час на товарене 15.05.2015 г. - 8, 00 часа и разтоварен пункт по ЧМР гр. А., България. В придружаващия пратката транспортен документ ЧМР е отразено натоварването на материали за производство на кабели 23 468 кг. на 15.05.2015 г., с изпращач "ВAS INVEST" SRL и получател "GILIO SERVICE". Според обясненията товарът е приет в София и съответно е положен печата на „Джилио сървис БГ“ ЕООД на 18.05.2015 г., след което без претоварване е съставено ново ЧМР с изпращач „Джилио сървис БГ“ ЕООД и получател "НСКФ трейд" ООД, гр. А.. По делото е представена заявка от възложителя "SЕV Stante“ SRL от 14.05.2015 г. (л. 49) до спедитора "Сико транс" АД, съгласно която стоките следва да бъдат натоварени на 15.05.2015 г. от „NUOVA ESSE KAPPA EFFE“ SRL - Виченца, Италия и разтоварени на 18.05.2015 г. в гр. А., България, като освен това е посочен и маршрута на превозното средство, в който не е включен гр. С.. Докато в горепосочената заявка и заявката – договор на „Сико транс“ АД се сочи, че мястото на натоварване ще бъде Брендола, Виченца, Италия, то в ЧМР от 15.05.2015 г. (л. 105) е записано като товарен пункт Мацано, Бреша, Италия. В заявката за транспорт от "Сико транс" АД се предвижда само един пункт за разтоварване и това е гр. А..

Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя.

Обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 744/16.04.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1475/2017г. на същия съд. Решението е окончателно.