Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник - главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 147 от 11.04.2017 год., постановено по адм. дело № 93/2017 год., по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено решение № 3892 от 28 декември 2016 год. Заместника - главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) в частта, с която е отказан достъп до обществена информация, поискана с т. 6, т. 7, т. 9, т. 13 и т. 15 от заявление с вх. № ГП-3892/21.12.2016 год., подадено от С.Т и делото е изпратено като административна преписка на заместника на главния прокурор при ВКП, да се произнесе с решение по т. 6, т. 7, т. 9, т. 13 и т. 15 от заявление с вх. № ГП-3892 от 21 декември 2016 год., подадено от С.Т, при съобразяване мотивите на съда.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на оспорения съдебен акт, като се моли съдът обезсили обжалваното решение, а при условията на алтернативност - по чл. 209, т. 3 от АПК, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – да се отмени решението на инстанцията по същество и вместо него съдът отхвърли заявлението на С.Т.П се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С.Т от гр. [населено място] в депозирания си отговор по касационната жалба я оспорва като недопустима и неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното, пред настоящата съдебна инстанция, решение...