Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Р. чрез процесуален представител против решение № 20/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 173/2018 г. по описа на Административен съд - Русе. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено.

Ответната страна – К.И чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС – Русе е образувано по предявен иск от К.И срещу ОД на МВР гр. Р., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 17-1085 – 002831 от 08.12.2017 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Русе.

С обжалваното решение Административният съд - Русе е осъдил ОД на МВР гр. Р. да заплати на К.И сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление.

Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение...