Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.Д от [населено място] срещу решение № 251 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 746/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Ответниците – НЕЛК – Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, ТП на НОИ – Плевен, Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, Агенция за хора с увреждания, ЦЕЛК – Общи заболявания при Медицински институт на МВР и ОД на МВР – Плевен, не са изразили становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 251 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 746/2017 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на М.Д срещу експертно решение № 0534 от заседание № 101 от 03.07.2017 г. на първи специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по сърдечно-съдови заболявания.
За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният орган е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ, отм. ), относима за процесния административен акт, която предвижда, че, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В тази връзка, болничен лист не може да се издаде, когато след изтичане на 6 месечния срок ТЕЛК установи, че лицето е трудоспособно и е било такова и преди прегледа в ТЕЛК. Изложил е, че липсват данни обосноваващи временната неработоспособност за периода 13.04.2017 г. -30.05.2017 г., тъй като според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, не може да се приеме, че жалбоподателят в действителност е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции в този период. Освен това нито в отменената НМЕ, нито в действащата НМЕ изрично е регламентиран редът, как следва да се уреди отсъствието от работното място в периода от сезирането на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност до произнасянето на комисията с акт, който не признава наличието на неработоспособност, както и потвърждаване на това ЕР от НЕЛК.
Така постановения съдебен акт, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
По първоначалното дело е било установено, че М.Д е ползвал непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за периода 12.10.2016 г. - 12.04.2017 г. въз основа на болнични листи /БЛ/, както следва: БЛ № Е 2016 6408951 касаещ периода 12.10.2016 г. -18.10.2016 г.; БЛ № Е 2016 6408981 за периода 19.10.2016 г. - 25.10.2016 г.; БЛ № Е 2016 7228618 за периода 25.10.2016 г. - 28.10.2016 г.; БЛ № Е 2016 6508363 за периода 31.10.2016 г. - 11.11.2016 г.; БЛ № Е 2016 7365795 за периода 11.11.2016 г. - 30.11.2016 г.; БЛ № Е 2016 7507752 за периода 01.12.2016 г. - 02.01.2017 г.; БЛ № Е 2016 6788584 за периода 03.01.2016 г. - 04.02.2017 г.; БЛ № Е 2016 7480860 за периода 05.02.2017 г. - 06.03.2017 г.; БЛ № Е 2016 7573862 за периода 07.03.2017 г. - 13.03.2017 г.; БЛ № Е 2016 7689123 за периода 14.03.2017 г. - 12.04.2017 г. С медицински протокол на Лекарска консултативна комисия (ЛКК) от 11.04.2017 г. жалбоподателят е насочен към ТЕЛК за преценка за временната нетрудоспособност. Видно от приложено по делото писмо с обратна разписка Димитров е бил поканен да се яви на 10.05.2017 г. в ТЕЛК МВР, като това писмо за явяване е изпратено на 02.05.2017 г. Тъй като същият не се е явил, на 11.05.2017 г. му е изпратено повторно писмо с обратна разписка и нова дата за преглед - 25.05.2017 г. Видно от приложено до директора на ОД на МВР-Плевен писмо, експертната комисия е поискала от адресата съдействие за осъществяване прегледа на лицето. М.Д се е явил за преглед и освидетелстване на 30.05.2017 г. от ТЕЛК за общи заболявания Медицински институт - МВР, в резултат на което е издадено ЕР № 0277 от заседание № 093 от 30.05.2017 г. В мотивите на експертното решение е посочено, че заявителят е бил в непрекъснат отпуск по болест от 12.10.2016 г. до 14.04.2017 г., но ТЕЛК не оправдава временната неработоспособност от 15.04.2017 г. до 30.05.2017 г., и не я продължава поради липсата на обосноваваща медицинска документация, удостоверяваща обективно наличието на исхемична болест на сърцето, диагноза с която е представен за освидетелстване от СЛКК по кардиология при „Кардиологичен медицински център“ Плевен и пред ТЕЛК и решава, че е работоспособен. Изложени са данни от анамнеза, обективно състояние и са приложени медицински документи. Касае се за болен с лекостепенна АХ с доказана липса на обструктивна коронарна болест. Проведена е експертиза с Ехокардиография и е констатирана нормална находка. Направено е заключение, че при служителя няма обективни основания за продължаване на временната неработоспособност.
Това решение е оспорено и е постановено процесното ЕР № 0534 от заседание №101 от 03.07.2017 г. на първи специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания. Прегледът в НЕЛК е извършен на 30.06.2017 г., като са изложени данни от анамнеза, обективно състояние, проведената консултация от проф. Денчев от 30.05.2017 г. и медицинската документация. Направени са изводи, че при двете пролежавания в болница през октомври 2016 г. и март 2017 г. не е поставяна диагноза коронарна болест на сърцето, като са изложени мотиви в тази насока. Направен е окончателен извод, че не може да се приеме за доказана коронарна болест на сърцето, която да обуславя временна нетрудоспособност.
От заключението на вещото лице - специалист по вътрешни болести и кардиология, се установява, че в протокола от 11.04.2017 г. на ЛКК от „Кардиологичен медицински център“ ЕООД е отразено, че „оплакванията са на терена на известна ИБС - проведена СКАГ, имплантирани стентове на ЛАД, ДКА, ЛЦх, ОМ1, Д1, ЛМ“ и е поставена диагноза: стенокардия, неуточнена, което от своя страна не съответства на данните от катетеризационния протокол от УСБАЛ по Кардиология гр. П., и поради това не може да се приеме, че лицето в действителност е било в невъзможност да изпълнява трудовите си функции в този период. Освен това вещото лице е посочило, че на Димитров не са му поставяни стентове, както и че по негови думите служителите, които са приели документите при подаване на протокола на ЛКК, са му казали, че не следва да се явява на работа. В делото няма документ от органите на ТЕЛК, които да му указват, че не трябва да ходи на работа. Към делото е приобщено и „сведение“ от д-р. Б - член на ТЕЛК втори състав към УМБАЛ Плевен съгласно което през средата на лятото при нея е дошъл Димитров, който е попитал за утвърдената практика за разрешаване на проблем на отпуск след подадени документи в ТЕЛК, като същата е отговорила, че няма пречка лицето да продължи отпуска по болест, до деня на прегледа в ТЕЛК, дори и да бъде постановено решение, с което лицето се приема за работоспособно. Представена е още и заповед на министъра на МВР, съгласно която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР поради факта, че в периода 13.04.2017 г. - 30.05.2017 г. не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения, без за това свое отсъствие да има уважителни причини.
Както бе посочено по-горе съгласно чл. 6, ал. 5 от НМЕ отм. , която е относима към процесния случай, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. По делото е безспорно установено, че Димитров е ползвал непрекъснат отпуск от 6 месеца за една календарна година, поради което продължаването на временната му работоспособност е била възможна само след преглед на ТЕЛК. Безспорно е също, че посоченото от лекарската консултативна комисия в протокола от 11.04.2017 г. като диагноза и наличието на 5 стента, се опровергава, както от прегледа, извършен от ТЕЛК за общи заболявания Медицински институт – МВР на 30.05.2017 г., така и след прегледа в НЕЛК, а същата констатация се потвърждава и от вещото лице, изготвило СМЕ. В случая при липса на данни, за които ЛКК е изпратила лицето за освидетелстване, законосъобразно ТЕЛК при МИ – МВР е приел, че лицето е било работоспособно през периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., т. к. липсва окончателната диагноза и обстоятелствата, които ЛКК е посочила, като основание за продължаване на неработоспособността.
Обстоятелството, че член на ТЕЛК е обяснило, че има практика в периода до произнасяне на комисията, заявителят да остане в отпуск поради временна неработоспособност, дори и да не се приеме, че е неработоспособен, не опровергава законосъобразността на решението на НЕЛК. По сведението от д-р. Б, обаче, същата е обяснила на Димитров субективното си мнение не при подаване на заявлението за освидетелстване, а жалбоподателят я е посетил през средата на лятото, което сочи, че той на собствена отговорност не се е явил на работа за периода, отразен в ЕР. Освен това съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ отм. временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Такова обстоятелство липсва през периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., още повече за визираното в протокола на ЛКК заболяване, за което Димитров е изпратен на комисия пред ТЕЛК. По силата на ал. 2 на същата норма отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по утвърден образец. В чл. 6, ал. 4 от НМЕ е предвидено, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалената работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4. Разпоредбата на чл. 12, т. 2 от НМЕ отм. сочи, че не се издава болничен лист за временна неработоспособност, когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен. В този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение. С оглед посочената нормативна уредба, за издаване на болничен лист и установяване на неработоспособност, не може да се възприеме тезата на касатора, че през периода, през който лицето, заявило освидетелстване пред ТЕЛК, следва да бъде в отпуск поради временна неработоспособност, тъй като никъде в наредбата не е предвидена такава хипотеза. Субективното мнение на д-р. Б е ирелевнтно в случая, доколкото няма уредба в закона и подзаконовите нормативни актове, която урежда изрично статута на заявителя през периода до произнасяне на ТЕЛК с решение, поради което при установена работоспособност за това време, същият е следвало да изпълнява служебните си функции. Тези изводи, че лицето е било работоспособно и е можело да изпълнява служебните си задачи, се подкрепят и от заключението на вещото лице.
В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 9, ал. 5 от НМЕ отм. , когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист. Тази разпоредба води до извода, че когато лицето е подало заявление за явяване пред ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност, по препоръка на ЛКК, и същото в действителност е в състояние на неработоспособност, то за него може болничният лист да се издаде и в по-късен момент. Димитров в съдебно заседание е потвърдил, че не знае да са му поставяни стентове на сърцето и като се е позовал на медицинския протокол, издаден от ЛКК, при подаване на заявлението пред ТЕЛК, е бил наясно, че описаните в него обстоятелства, не отговарят на обективното му здравословно състояние, за което се иска продължаване на неработоспособността.
В случая, както правилно е установил и първоинстанционният съд, ЕР на НЕЛК, потвърждаващо ЕР на ТЕЛК, че М.Д е бил работоспособен за периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., е издаден в съответствие с материалния закон, поради което правилно жалбата срещу него е била отхвърлена. Предвид изложеното, Административен съд – Плевен е постановил правилно решение, което при липса на касациионни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 746/2017 г. на Административен съд – Плевен. Решението не подлежи на обжалване.