Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Ай Ай и ЕС-2006“ ООД, против решение № 3961/13.06.2018 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 11935/2017 г. Обжалваното решение е постановено във връзка с Решение № 12643 от 23.10.2017г. по адм. д. № 6959/2017г. по описа на ВАС.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № Р-2206-1405702-091-001 от 20.02.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1137 от 29.07.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-София.
С РА на дружеството касатор е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Нибко ЕООД“, „Самуел 666“ ЕООД, “Рос 2010“ ЕООД, ,“Балзо 2010“ЕООД, “Б. Т 86“ ЕООД, „Агрокомерс13“ЕООД“, „Тера анго инвест-2013“ЕООД,“ Евротрейдинг дизайн“ ЕООД за СМР на обща стойност 38 616, 06лв. и лихви в размер на 9 321, 05лв.Определени са и задължения по ЗКПО за 2010-2013г. в общ размер 12724, 98лв. и лихви в размер на 3 001, 61лв.
Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно –отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Посочено е, че спорът е сведен до доказване реалността на СМР услуги по фактури издадени от посочените доставчици.Позовава се на заключението на СТЕ назначена във връзка с дадените указания на ВАС, което е установило, че фактурираните СМР са получени от ревизираното лице.Твърди се, че видно от ССч.Е,всички доставчици са отчели разходи, във връзка със спорните доставки. Позовава се на практика на СЕС.Изложени са подробни съображения.Иска се да се отмени решението, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът –редовно призован се представлява от юрисконсулт.Дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуални легитимирано лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предмет на производството пред административен съд София - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-2206-1405702-091/20.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1137/29.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на „Ай Ай и Ес-2006“ ЕООД са определени данъчни задължения по ДДС в размер на 38616, 06лв. и лихви в размер на 9321, 05лв. и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 12724, 98лв., ведно с лихви за забава в размер на 3 001, 61лв.
За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, законосъобразен по отношение на отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури.
Този извод е обоснован след обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи.
Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги.
По отношение на доставките по фактурите, издадени от процесните доставчици, съдът е развил подробни съображения за недоказаност наличието на облагаеми доставки. Установява се безспорно от доказателствата по делото, че доставчиците са издали касови бонове към фактури, издадени от нерегистрирани фискални устройства в системата на НАП.По отношение на представените договори, Протоколи обр. 19 и издадените въз основа на тях фактури, следва да се има предвид, че в същите не е посочен конкретен обект, в който следва да се извършат фактурираните СМР/ изпълнение на слаботокови инсталации и сградни ел. инсталации.Не са представени Актове обр. 12/актове за скрити работи/ и други изискуеми документи, съгласно Наредба №3 от 31.07.2007г. Във фактурите не е отразена мярка, количество, респективно единична цена. Част от протоколите за приемане на извършената работа също са непълни. Това обстоятелство е относимо за протоколите издадени от „Рос 2010“ ЕООД, „Самуел 666“ ЕООД, „Балзо 2010 „ ЕООД, „Боби трейд 86 “ ЕООД, „А. К 13“ ЕООД, „Е. Е“ ЕООД, „Т. А инвест-2013г.“ ЕООД и „Евротрейд дизайн“ ЕООД.Оно е прието, че въпреки заключението на вещите лица по назначената ССчЕ и СТЕ, предметът по процесните фактури не може да се обвърже с протоколите и сключените договори.
Обосновано съдът е приел, че така описан предметът по процесните фактури не е в достатъчна степен конкретизиран и не носи в достатъчна степен информация за възникнало данъчно събитие.По тази причина в тази част на спора приложима е т. 3 от ТР№5 от 14.07.2004г. на ВАС по дело № ТР-7 от 2004г. Правилно, с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че фактурите издадени от „Нибко ЕООД подробно описни на стр. 23 от решението не могат да се обвържат с протоколите и сключените договори, т. к. не съдържат точния вид на доставката и количеството на услугите, което води до извод, че същите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, което е самостоятелно основание за отказ от право на данъчен кредит по процесните фактури.
Подробно в решението са обсъдени основното и допълнително заключение на СТЕ.
Вещото лице е посочило, че предмет по доставките са „скрити видове СМР“, които подлежат на закриване и което количество и качество не може да бъде установено при закриването им. При извършените огледи вещото лице не е могло да установи количеството на вложените материали.
Съдът е анализирал документите, които следва да се съставят съгласно Наредба 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, с които се удостоверява спазени ли са изискванията към строежа.Правилно съдът е приел, че такива не са представени. Наред с това е съобразено обстоятелството, че съгласно чл. 4 от Правилник за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя издаден от Камарата на строителите в България, на вписване подлежат строители изпълняващи строежи на територията на РБ от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, или отделни видове СМР посочени в Класификацията на икономическите дейности, позиция „Строителство“. Правилно съдът е формирал извод, че за всяко дружество, което осъществява и довършителни СМР на обект, за който има издадено Разрешение за строеж, вписването е задължително.Първионстанционният съд, след извършена служебна справка не е установил такова вписване.
Правилно съдът е посочил, че горните изводи не се променят от позоваването на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11.В конкретния случай по делото липсват доказателства за реална доставка, а в цитираните решения това обстоятелство не е спорно.
Правилно е решението и в частта на установените задължения по ЗКПО, в резултат на преобразуван финансов резултат по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и претендираното юрисконсултско възнаграждение такова следва да се присъди с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва „Ай Ай и ЕС-2006“ ЕООД да се осъди да заплати на Дирекция "ОДОП" София да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2439, 91лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3961/13.06.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 11935/2017г.
ОСЪЖДА „Ай Ай и ЕС-2006“ ООД, представлявано от И.М да заплати на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП сума в размер на 2439, 91лв., разноски за юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.