С решение от 30.04.2018 г. по адм..№8366/2017 г. на Административен съд София - град е обявена нищожността на писмо №94-С-56 от 07.03.2017 г. на зам. министъра на правосъдието.

Решението се обжалва с касационна жалба от министъра на правосъдието и от зам. министъра на правосъдието. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния зако и необоснованост. Ответникът по касационната жалба С.И я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С писмо изх. №94-С-56 от 07.03.2017 г. зам. министъра на правосъдието е отказал издаване на удостоверение, с което се одобрява образец за печат по реда на чл. 14, ал. 2 от Наредба №32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори .Отказът е постановен по искане на С.И от 22.02.2017 г.

Административен съд София - град е приел, че оспореният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Той е нищожен, тъй като е издаден от материално некомпетентен орган -зам. министъра на правосъдието вместо министъра на правосъдието. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) образецът от печат се одобрява от министъра на правосъдието.Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори това става чрез издаването на удостоверение, което съдържа графично изображение на печата. Това законово правомощие не е делегирано на издалия отказа зам. министър. Със заповед на министъра на правосъдието от 06.03.2017 г. на него е възложено осъществяването на методическо ръководство и контрол върху дейността по взаимодействие със съдебната власт. Характерът на методическото ръководство изключва издаването на индивидуални административни актове вместо вминистъра на правосъдието, респ отказите за това, за което се изисква изрично делегиране на оправомощения за това орган по закон.

При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона.

Оспореният пред Административен съд София - град изричен отказ на зам. министъра на правосъдието за издаване на удостоверение, което да съдържа графично изображение за печатна нотариус на С.И представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Искането удостоверение удостоверява факти с правно значение за упражняване на права от страна на ответника Илиев. Без това удостоверение ответникът Илиев не би могъл да упражни правото си на вписване в регистъра на Нотарлиалната камара.

Отказът за издаване на удостоверение е нищожен поради липса на материална компетентност на зам. министъра на правосъдието, който го е издал. Съглано чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) компететният орган е министърът на правосъдието. Той не е делегирал това си правомощие на зам. министъра. Не е налице и хипотезата на заместване. Зам. министърът на правосъдието има правомощие за методическо ръководство и контрол върху дейността по взаимодествие със съдебната власт. Това е общо управленско правомощие, което изключва издаването на индивидуални административни актове или отказите за това, възложено по закон на министъра на правосъдието.

Обстоятелството за това дали има валиден акт за вписване на ответника Илиев като нотариус или не в случая няма правно значение.Такова би имало, ако отказът за издаване на удостоверението е издаден от компетентен административен орган и се осъществява съдебен контрол за неговата законосъобразност.

Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата на министъра на правосъдието е процесуално недопустима. Следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото в тази част. Министърът на правосъдието не е издател на оспорения пред първата инстанция административен акт и не е страна в първоинстанционното съдебно производсто. Министърът на правосъдието не е следвало да бъде страна в първоинстанционното производство, решението на съда няма сила спрямо него, поради което не са налице предпоставките по чл. 210 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.04.2018 г. по адм. д.№8366/2017 г. на Административен съд София - град.

О. Б. Р. касационната жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 30.04.2018 г. по адм. д.№8366/2017 г. на Административен съд София - град и прекратява производството по делото в тази част.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на министъра на правосъдието и производството в тази част е прекратено може да се обжалва с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред 5- членен състав на Върховния административен съд.