Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.М, уточнена с "допълнителна касационна жалба" от 08.06.2017 г., срещу решение № 355 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 58/2017 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), трети състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 260 от 30.06.2016 г. по преписка № 442/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен състав.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по приложимостта на правото на Европейския съюз (ЕС), тъй като още в жалбата си пред КЗД същата е твърдяла дискриминиране по признака "социален произход" посредством ограничаване на възможностите й за реализиране на пазара на труда, дискриминация осъществена от Агенцията по заетостта. Съдът не е обсъдил доводът, че КЗД не се е произнесла по осъщественото неравно третиране по признака "социален произход" по смисъла на чл. 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Твърди се съществено нарушение на производствените правила, тъй като съдът не е уважил искането й за събиране на относими за спора доказателства, не й е дал изрични указания на основание чл. 171, ал. 4 от АПК за кои обстоятелства от значение за спора следва да представи доказателства, както и е отказал да се отведе от разглеждане на спора. Твърди се нарушаване на правото й на защита, тъй като КЗД е допуснала подмяна на първоначално конституираните страни. Относно приложението на материалния закон се оспорва изводът за липса на установяване на дискриминация по...