Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от И.И, с адрес в [населено място], срещу заповед №8121К -8368/07.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това че на 11.01.2018 г. в 08.30 ч. в учебната зала ( барче), на първия етаж на сградата на РСПБЗН - Монтана, е изразил недоволството си от некоректно подадени данни за РСПБЗН - Монтана в справка рег. № 57/09.01.2018 г., като е влязъл в спор с инспектор П.И, въпреки че справката е била подписана от главен инспектор А.Т и потърсил отговорност без да има правомощия да оценява допуснато нарушение от служител от друго звено, на висок глас, пред служители, заемащи младши изпълнителски, изпълнителски и ръководни длъжности, на публично място, където обичайно не се водят служебни разговори, вследствие на което Илиев се е почувствал обиден, а отношението към него е възприел като неколегиално и неморално, е квалифицирано "неспазване на служебни правомощия" по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), съставомерно по чл. 200, ал. 1, 5 ЗМВР "превишаване на правомощия". Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспорената заповед е издадена при нарушаване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, иска отмяната й и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, иска в съдебно заседание и в писмени бележки, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по...